Разплата

— … и потвърди заключенията на експертите към Съвета по национална сигурност, както и изводите в доклада на отряда, изпратен на мястото на катастрофата. Този отряд беше съставен изцяло от представители на военното разузнаване. Катастрофата на самолета, с който са пътували генерал Грифин Норт и адютантите му, е била причинена от авария на сервизната система в носовия отсек, блокирала непосредствено преди приземяването. Пилотът не е получил сигнала за аварията в системата, защото не се е задействала аварийната сигнализация в пилотската кабина. Достоен за съжаление е печалният факт, че поради престъпна небрежност на наземния обслужващ персонал е бил разрешен полет със самолет с неизправна сервизна система, вследствие на което ние изгубихме един достоен мъж, който без съмнение щеше да даде още много на нашата нация, тъй като бяха налице всички изгледи генерал Грифин Норт да бъде следващият наш вицепрезидент.

„Наистина, щеше да стигне до креслото на вицепрезидента — помисли си Моли. — И то, въпреки политическите интриги, въпреки опасенията му, че ако се раздели с униформата, ще се озове в непозната за него територия, сред враждебно настроени цивилни плъхове…“

Вярно е, че не можеше да се очаква промяна в политическата система, така че тя с всички сили щеше да се стреми да прекърши волята на генерала, за да го превърне в послушна креатура. Но въпреки всичко Моли не вярваше, че ще се стигне до такъв жалък финал. Норт имаше силен дух. С годините към непреклонната му воля се прибавиха опитът и мъдростта. И то в такава степен, каквато можеше да се срещне само при чернокожите, издигнали се със собствени сили от социалните низини до най-високите върхове на политическата кариера. Преди четири години може би е имало колебания сред партийните лидери, когато се бяха осмелили да предложат героя от войната в Персийския залив за кандидат за вицепрезидент в следващата избирателна кампания. Но през тези четири години Грифин Норт успя да усъвършенства уменията си, необходими за политическите схватки.

Оставаше висящ само въпросът — ще приеме ли населението на Щатите един негър за вицепрезидент пред прага на новото хилядолетие?

— С тези заключения обявявам разследването за приключено.

Моли усети как й се повдигна от отвращение. Стана от стола и се отправи към вратите на залата, преди да е заглъхнало ехото от чукчето на председателя на сенатската комисия. Блъсна вратите толкова силно, че те отскочиха рязко след удара в гумените ограничители, завинтени в пода. Тълпата, струпана пред изхода, я изпрати със смаяни погледи.

Моли сви зад ъгъла и забърза към фоайето с миниатюрния фонтан. Не искаше да мисли за бъдещето. Съзнанието й беше изцяло обсебено от спомена за погребението на генерал Грифин Норт. Не можеше да забрави самотната фуражка, положена върху гроба. Наведе се, за да бъде по-близо до освежаващата струя на фонтана, без да трепне, когато студената вода докосна устните й.

Едва след като напълно дойде на себе си, тя се отдръпна, извади кърпичката от чантата си, избърса се и се обърна към залата. Наоколо гъмжеше от хора — секретарки, куриери, съветници на сенаторите, лобисти. В преддверието се изсипа шумната група репортери, току-що приключили с импровизираните интервюта, от което навалицата още повече се сгъсти. Моли въздъхна примирено и си запробива път. Защото имаше още една задача, нетърпяща отлагане.

По рождение майор Моли Смит беше необичайно енергична и будна натура. Допълнителното обучение, което беше получила след постъпването си във Военната прокуратура само беше подсилило и шлифовало вродените й качества. Но този път, измъчвана от спомените за генерал Норт, тя пропусна да забележи стоящия наблизо мъж, който я следеше с поглед. И без това в блъсканицата пред вратите тя се размина с него за няколко секунди.

Непознатият беше облечен като всички останали фоторепортери и телевизионни оператори, неуморно сновящи наоколо: маратонки последен модел, леко протрити джинси, кафяво яке с индиански ресни по ръкавите, а под него — светъл пуловер и служебна карта със снимка, провесена на гърдите му. През рамото му висеше камера „Яшика“, тридесет и пет милиметрова.

Мъжът, отличаващ се от околните с необичайно младоликото си лице и стегната фигура, последва Моли, като внимаваше да поддържа безопасна дистанция, за да не може тя да го забележи с периферното си зрение.

Очите му не я изпускаха. Тя беше много лесен за проследяване обект, с кичурите от двете страни на скулите си, с цвят на ясен, пожълтял рано наесен. Под униформената й пола се очертаваха съблазнително стройните й бедра. Припомни си очите й, които беше зърнал, макар и само за миг, когато се разминаха в тълпата — зелени, вглъбени, искрящи. Стаените в тях сълзи напомняха за капчици пролетна роса, поръсили два блестящи изумруда.