Разплата

Това беше следващият му опит да я примами в капана. Рейчъл разбра — Джеб Пърсъл продължаваше да подозира, че е играла някаква по-активна роля в инцидента. Но засега не разполагаше с доказателства. Първо трябваше да огледа алармената сигнализация и противопожарната система към нея, за да провери къде може да е повредата. След това трябваше да изследва за отпечатъци и следи от опит за взлом по сейфа и касетите в него, както и да установи причината за активирането на противопожарната инсталация. Рейчъл обаче беше сигурна, че Пърсъл няма да открие нищо.

Тя придружи двамата мъже до трезора. Пърсъл и Стюарт изчакаха до вратата, следейки с поглед как Рейчъл измъква плика от металния кожух.

— Сигурен ли си, Стюарт, че това е пликът, оставен от майор Смит? — предпазливо попита Пърсъл.

Стюарт го пое от ръката на Рейчъл и го обърна, за да приближи плика с печатите от червен восък към мнителния шеф на охраната на „Грийнбриър“.

— В трезора нямаме друг плик с такива печати — убедено заяви Стюарт.

Пърсъл кимна примирено.

— Тогава мога само да се радвам, че пакетът с военна документация е останал непокътнат, офицер Колинс.

— Аз се радвам още повече, сър.

— Това, разбира се, се дължи на нашето благоразумие. Използваме газ „Ксалон“. Чисто и ефективно средство, което нито овлажнява, нито опушва вещите, оставени в трезора. Това са химически съединения, които възпрепятстват достъпа на кислород до огнището на пожара.

— Звучи много интересно. Не бях запозната с напредъка на противопожарните методи.

Пърсъл се отдръпна в коридора, за да може тя да напусне трезора.

— Нима е нужно на офицер като вас да знае толкова за новите противопожарни средства?

Чарлс, носачът, я чакаше пред главния вход на хотела, за да я изпрати до колата.

— Чух, че сте преживели доста вълнуващи моменти в нашия хотел, госпожо — рече той.

— По-вълнуващи, отколкото очаквах.

— Е, вашата професия не е като на всички останали. При вас винаги е по-интересно.

— Моля, не ви разбрах?

— Говоря за службата в армията, госпожо.

— Така е. Но може би имате предвид службата във флота? Там има мъже, на които нашите офицери и сержанти не могат да съперничат.

— Но вие по нищо не им отстъпвате.

Чарлс я придружи, докато тя премина покрай портиера, след което отвори пред нея вратата на колата и я изчака да се настани зад волана.

— Ще се радвам пак да ни посетите, госпожо — рече той. — Харесва ми, когато се появи някой, който успява да паникьоса нашите шефове.

Рейчъл му махна с ръка през отворения прозорец, натисна педала за газта и потегли в хладната нощ. Караше бавно до границата на туристическия комплекс, след което излезе на Магистрала I-64 и ускори до сто и десет километра в час. След двадесет минути стигна до мотела, където беше спряла преди няколко часа. Позна няколко от тежкотоварните камиони и туристически каравани, които още не бяха потеглили. Но нямаше други автомобили комби, освен нейния седан.

Сега пътуваше след един огромен камион с емблемата на „Макдоналдс“. За миг главата й клюмна. Едва успя да я изправи. За щастие, не изпусна волана. Остана за миг-два така скована, на предела на силите си. Коленете й трепереха от изтощение, превъзбуда и страх, че в следващата секунда отзад ще изскочи полицейска кола с мигащи светлини и смразяващ вой на сирената, за да я спрат и да насочат прожектора в лицето й.

„Стига, никой не те преследва! Ако Пърсъл се е обадил във Форт Белвоар, щяха да те спрат още когато излезе на междущатската магистрала. Но никой не те спря, нали?“

Рейчъл се запита защо толкова мнителният Пърсъл не я беше притиснал по-здраво. Но от тези мисли си спечели само още един, този път по-силен пристъп на главоболие. Едва след половин час, успокоена от тишината и мрака, тя повярва, че просто е имала късмет и това обясняваше всичко.

Разкопча сакото си и измъкна двата плика. Отвори първо своя, в който беше скрила барута, имитирайки димна граната. Изхвърли го през прозореца и той политна, увлечен от въздушната струя, към вратата на камиона зад нея. Пликът се лепна точно на ръба на прозореца, но шофьорът ускори ход и вятърът го издуха. Остатъкът от изгорелия барут се посипа по асфалта, заедно с разкъсания плик.

Рейчъл отвори плика, оставен от Моли в трезора на хотела. Лампата в колата беше слаба, но тя разбра, че вътре беше всичко, от което се нуждаеше.

13.

Логан Смит се събуди сред смачканите и усукани чаршафи. Някакъв глух удар отекна до леглото. Радиоприемникът му се бе стоварил на пода, когато възглавницата му отхвърча към масата. Отново беше сънувал кошмарен сън. Отново с Моли в главната роля. Тя стоеше посред някакво блато, усмихваше му се, махаше му с ръка да нагази във водата, да се приближи до нея, но когато той понечи да отвори уста, от пресъхналото му гърло не излезе и звук. Така и не успя да се добере до нея, докато тя бавно чезнеше в мъглата, стелеща се над блатото. С нищо не успя да й помогне. Тинята я поглъщаше бавно и неумолимо… Изплашен, Логан размаха ръце в неистов пристъп, шмугна се сред тръстиките и цопна в калта. Но веднага започна и той да затъва, все по-бързо и по-бързо…