Разплата

Рейчъл трепна, когато чу как се счупиха бутилките, но ръката й не се спря. Видя как Инженера захвърли квитанцията и сграбчи счупената бутилка, видя го как се надигна на пръсти и изправи ръката си, стискаща гърлото на бутилката. Тъкмо беше започнал да я спуска към лицето на жената в количката, когато Рейчъл натисна спусъка. Един изстрел, после още един.

Ръката на Инженера подскочи нагоре. Бликналата кръв изтръгна писъци от гърлата на пътниците около Рейчъл. Хората залегнаха, запълзяха назад и за секунди тя изгуби Инженера от погледа си. Ето че отново го зърна, но сега двама непознати се изпречиха пред пистолета й. Тя изкрещя нещо, не разбра какво точно, после отново го зърна, опрян с гръб в стената, опитващ се да се задържи на крака, с безпомощно полюшкваща се лява ръка, цялата в кръв.

Погледите им мълниеносно се срещаха. Тя видя как устните му се изкривиха в гримаса. Може би искаше да й се усмихне. За последен път. Ала в следващата секунда ръката му се плъзна в джоба.

— Не го прави! — извика тя.

Той се озърна и политна напред. Дрезгавият му глас, сподавен от болката, я накара да изстине.

— А ти ще натиснеш ли спусъка?

Тръгна към нея, олюлявайки се, но по-бързо, отколкото очакваше. На петата му крачка тя стреля още веднъж. Куршумът го прониза от упор, разпръсквайки кръв, плът и парченца от костите му, и издълба дупка колкото юмрук в стената зад гърба му.

Епилог

Всичко се изясни, преди да са изтекли двадесет и четири часа след кървавата сцена на летище „Дълес“.

Трупът беше идентифициран като принадлежащ на Дейвид Макфейдън, канадски гражданин, с постоянен адрес в Хонконг, старши стюард към Паназиатските авиолинии през последните пет години. От авиокомпанията веднага предадоха служебното досие и медицинския картон на господин Макфейдън, за да докажат, че е бил образцов служител. Но при аутопсията му бе открит мозъчен тумор с размери на орех. От архивите изровиха подобен случай — Ричард Спек — серийният убиец на медицински сестри в Чикаго — беше страдал от подобно заболяване. След грижливи изследвания бяха доказани както приликите в мозъчните симптоми, така и аналогия в поведението на двамата престъпници.

Колкото до възрастната дама в инвалидната количка, взета за малко от Макфейдън за заложник, тя се оказа агент на ФБР под прикритие, изпратена на летището заедно с отряда за залавянето на Инженера. Но поради паниката, предизвикана от стрелбата, свидетелските показания за нея бяха смътни и противоречиви.

Медиите не свързаха инцидента на летището с убийството на Памела Естърхаус — висш служител от Министерството на правосъдието. Но източници, близки до Сената потвърдиха, че председателката на Комисията по федералната програма за защита на свидетелите се е намирала в сградата на Конгреса, когато узнала за смъртта на съпруга си, съдията Саймън Естърхаус. По пътя към болницата Памела Естърхаус била нападната от крадци. Имало признаци, че е оказала съпротива, но нападателите били безмилостни. Когато открили трупа й, липсвали парите и скъпоценностите й, включително и венчалната й халка.

Трагедията на съпругата, нападната и убита точно когато е бързала за последната среща с умиращия си съпруг, беше представена в медиите като достойна за перото на Шекспир. По ирония на съдбата смъртта на Саймън Естърхаус остана на заден план — описаха я като естествена кончина, причинена от сърдечен удар. На набързо свиканата пресконференция президентът заяви, че е шокиран и потънал в скръб от загубата на „две толкова способни и изцяло посветени на благото на страната благородни личности, чийто принос за благото на родината ще се помни дълго“. Президентът отклони въпроса за заместника на Саймън Естърхаус като кандидат за овакантеното кресло във Върховния съд.

Рейчъл научи всичко това, заедно с още много подробности по операцията, в лазарета във Форт Белвоар. Откараха я с хеликоптер веднага след прекратяването на стрелбата. От изхода към подвижния ръкав изскочиха като че ли изпод земята седем агенти секунди след първия изстрел на Рейчъл. Веднага я взеха на мушка, но Люсил се хвърли към тях с вика: „Наша е! Тя е от нашите!“. Ако не беше се намесила Люсил, два или три откоса щяха да пронижат Рейчъл в следващите секунди. Люсил я измъкна през изхода към пистата, където ги очакваше хеликоптер с емблемата на ФБР. Във Форт Белвоар двама военни полицаи посрещнаха Рейчъл и веднага я отведоха в лазарета.

— Ранена ли сте, следовател Колинс?