Разплата

Скинър само сви рамене, после се обърна и кимна на двамата агенти. Те се заеха да изпразват съдържанието на чекмеджетата от писалището и шкафовете в големи кашони, които междувременно бяха домъкнали от стаята на секретарките.

— Спрете! Какво е това, по дяволите?

Скинър веднага се приближи към агента, застанал пред компютъра.

— Какво има?

— Длъжен бях да проверява данните, сър. Но точно когато опитах с резервна парола, за да неутрализирам персоналната парола на Сам Питърсън, неговите файлове сами започнаха да се изтриват.

На екрана примигваше злокобно само едно съобщение: „ВНИМАНИЕ! ИЗТРИВАНЕ НА ДАННИТЕ…“. Директорът се нахвърли върху Ролинс:

— Бил, прекрасно знаеш, че изпълнявам президентска заповед! Ако си решил да се подиграваш с мен, ще…

Ролинс безпомощно разпери ръце.

— Заклевам се, Чарли, че пръстът ми не се е докосвал до тази проклета машинария!

— Вече глътна всички персонални записи на Питърсън! — изкрещя агентът, облещил очи към екрана. — А сега се захвана с нещо друго. — Пръстите му бясно захвърчаха по клавишите. — Може да е вирус. Или нещо друго, поразяващо файловете в друг терминал.

— Не можеш ли да го проследиш? Или поне да го спреш?

— Ще опитам всичко, сър!

Агентът заработи светкавично, но всеки път на екрана изплуваше едно и също лаконично, вбесяващо с равнодушието си лаконично съобщение: „ДАННИТЕ ИЗТРИТИ“. Задъханият оператор яростно изруга.

— Не, никак не става! Не мога да му забраня да поглъща файловете.

Скинър отправи изпепеляващ поглед към Ролинс.

— Трябва ми снимката му, Бил. Веднага! Заедно с отпечатъците му, номерата на паспортите му, банковите му сметки, поверителното му досие. Въобще всичко за този негодник. И то незабавно!

— С радост бих ти ги предоставил, Чарли — отвърна Ролинс, — но всичко беше записано в компютъра му.

За миг Скинър си представи главата на Бил Ролинс като боксовата круша, на която беше посветил толкова много часове в младостта си. Но успя да се окопити и вместо да стовари един десен прав в брадичката му, той сграбчи най-близкия телефонен апарат.

— Говори Скинър! Тръгваме.

Гласът от другия край на линията принадлежеше на водача на отряда, изпратен на летище „Дълес“, за да обискира офисите на компанията „Уандърленд Тойс“.

— Сър, изглежда, че имаме сериозен проблем.

— Подробностите!

— Изглежда, че някой е тършувал тук. Всички блокировки са повредени. Алармената инсталация е изключена. Май всичко е извън строя. Няма оставени съобщения. Най-странното обаче е, че компютрите още работят. Това може да…

— Изключете ги! — изрева Скинър.

— Сър?

— Тогава ги счупете! На парчета! Дръпнете щепселите, пък да става каквото ще!

Скинър се извърна към Ролинс.

— Какво знаеш за „Уандърленд Тойс“?

— Много малко, по-скоро нищо. Забрави ли, че тук всеки има информация само за операциите в своя отдел?

— Какъв заместник-директор си тогава? Имал си достъп до всички архиви! Докладвали са ти списъка със задачите преди брифинга в началото на всяка нова седмица. Не може да не знаеш нищо за тази компания!

— За какво намекваш, Чарли?

— Струва ми се, че това, което унищожи файловете на Сам Питърсън, не идва от тази сграда. Някой е проникнал в „Уандърленд Тойс“. Някой, който е знаел как да се справи с алармената система. Някой, който не е проникнал там за грабеж, а за да затрие всичко ценно в проклетите компютри. Готов съм да се обзаложа, че това са именно тези хора, които търся в момента.

— Нищо не зная за това. Наистина!

Скинър отстъпи крачка назад, за да измери още веднъж Ролинс с гневен поглед, сякаш му взимаше мярка за клупа на бесилката.

— Моли се на Бога да не те хвана в лъжа, Бил. Защото първото, което сега ще проверят моите хора, са твоите файлове. Особено списъка с последните ти телефонни разговори. Ако се добера до следа, водеща към…

По лицето на Ролинс не трепна нито едно мускулче. Но нямаше как да скрие тънките струйки пот, оросили слепоочията му — гледка, която искрено зарадва Скинър.

Надеждата отново се възроди у Рейчъл, когато една жена — агент от ФБР, донесе лаптоп в кабинета. Новодошлата — специалистка по съставяне на компютърни портрети на издирвани лица — й обясни, че директорът на ФБР наредил Рейчъл веднага да състави портрет на Инженера по описание. И то без никакво протакане.

Рейчъл не загуби нито минута с излишни въпроси — нямаше време за суетене. Трябваше да си припомни сцената край малкия басейн и Инженера, изправен пред нея с револвер в ръка. На всяка цена трябваше да възстанови в паметта си образа му, като изтрие всичко останало.

Специалистката по компютърни портрети се оказа много опитна. След двадесет минути от екрана ги гледаше лице, доста сходно с физиономията на Инженера. Образът беше много по-сполучлив от скицата, изпратена от полицията в Балтимор. На Рейчъл не й оставаше нищо друго, освен да се надява, че ограниченото време няма да му позволи да се дегизира до неузнаваемост.

„Не му е стигнало времето да подправи персоналните си файлове, затова е стартирал програмата за изтриване…“

— Прилича ли на оригинала?