Последна саможертва

— Хм, да. Предполагам — не и публично — тя е заявила, че наистина вярва, че Дмитрий отново е дампир. Възнамерявала е да му помогне да го приемат, след като се уредят другите неща.

„Другите неща“ беше декретът за възрастта, който се споменаваше в бележката на Татяна, според който, след като навършат шестнадесет години, дампирите трябваше да бъдат задължени да се дипломират и да станат пазители. Това ме вбесяваше, но както толкова много други неща в момента… ами, засега трябваше да почака.

Ейдриън издаде странен звук, сякаш се прокашляше.

— Не е вярно.

Кристиан сви рамене.

— Доста от съветниците й казват, че е вярно. Поне такъв е слухът.

— На мен също ми е трудно да повярвам — обърна се Таша към Ейдриън. Тя никога не бе одобрявала политическите възгледи на Татяна и неведнъж се е изказвала яростно против тях. За разлика от нея, недоверието на Ейдриън нямаше политически мотиви. Той просто се ръководеше от представата, която винаги бе имал за своята леля. А и тя не бе дала никакъв знак, че иска да помогне на Дмитрий да възвърне предишното си положение.

Ейдриън не каза нищо повече, но аз знаех, че тази тема е разпалила искрите на ревността у него. Бях му казала, че Дмитрий е останал в миналото и че съм готова да продължа напред, но Ейдриън — също като мен — несъмнено си задаваше въпроси относно мотивите, които стояха зад рицарската защита на Дмитрий.

Лиса започна да прави предположения как биха могли да измъкнат Дмитрий от домашния арест, когато продавачката се върна с цял куп рокли, които очевидно не одобряваше. Приятелката ми прехапа устни и замълча. Явно бе решила, че положението на Дмитрий е нещо, с което ще се справи по-късно. Вместо това се приготви да пробва дрехите и да изиграе ролята си на добрата малка принцеса.

При вида на дрехите Ейдриън живна.

— Има ли дрешки с презрамки?

Върнах се в килията си, за да размишлявам върху проблемите, които не спираха да изникват. Тревожех се за Ейдриън и за Дмитрий. Тревожех се за себе си. Освен това се тревожех и за този така наречен „изгубен“ Драгомир. Започвах да вярвам, че историята е истинска, но не можех да сторя нищо, което направо ме отчайваше. Щом ставаше въпрос за Лиса, исках да действам незабавно. Татяна ми бе казала в писмото си да внимавам с кого ще споделя тази информация. Дали не трябва да възложа мисията на някой друг? Исках аз да се заема с решаването на проблема, но решетките и задушаващите стени около мен бяха достатъчно убедителен аргумент, че за известно време няма да мога да се заема с нищо, нито дори със собствения си живот.

Две седмици!

Нуждаех се от нещо, което да ме разсее, затова реших да забравя за всичко и се зачетох в книгата на Ейб, която, както и очаквах, се оказа точно историята на несправедливо осъден и затворен. Беше много добра и ме накара да осъзная, че фалшифицирането на смъртта ми очевидно няма да е най-подходящият метод за бягство. Книгата неочаквано събуди стари спомени. Студени тръпки пробягаха по гърба ми, когато си припомних какво ми каза една жена морой на име Ронда, когато ми гледа на карти Таро. Тя беше леля на Амброуз и една от картите, които изтегли, представляваше сноп мечове и жена, завързана за един от тях. Несправедлив затвор. Обвинения. Клевета. Наистина започвах да мразя онези карти. Винаги съм твърдяла, че са шашма, обаче те притежаваха дразнещата тенденция всеки път да предсказват. Последната от картите при гледането й показваше пътуване, но закъде? Истински затвор? Моята екзекуция?

Въпроси без отговори. Добре дошли в моя свят. Лишена в момента от възможността да действам, реших, че не е зле да се опитам да си почина. Изтегнах се върху арестантската койка и се опитах да прогоня постоянните си тревоги. Не беше лесно. Всеки път щом затворех очи, виждах съдията да удря с чукчето, осъждайки ме на смърт. Видях името си в учебниците по история, но не като пример за герой, а като предател.

Докато лежах там, давейки се в собствения си страх, се замислих за Дмитрий. Представих си твърдия му поглед и сякаш чух гласа му, докато ме наставляваше. Не се тревожи за това, което не можеш да промениш. Почивай, когато можеш, за да си готова за предстоящи битки. Въображаемият съвет ме успокои. Най-сетне сънят ме обори, тежък и дълбок. През тази седмица доста се бях въртяла в леглото, така че истинската почивка бе добре дошла.

И тогава… се събудих.

Изправих се в леглото, сърцето ми бясно препускаше. Озърнах се наоколо, търсех опасност — каквато и да е заплаха, която може да ме е сепнала от съня ми. Нямаше нищо. Мрак. Тишина. Лекото проскърцване на стола по-надолу в коридора ми подсказа, че пазачите ми още са наоколо.

Връзката, осъзнах. Връзката ме бе събудила. Бях почувствала остър и силен изблик на… какво? Тревога. Прилив на адреналин. Заля ме паника и аз проникнах по-дълбоко в съзнанието на Лиса, опитвайки се да разбера какво бе причинило толкова мощна вълна на емоции у нея.