Полунощ

— Тогава ще го унищожа по някакъв друг начин — отсече тя и погледна към Стефан, но не видя зеленото в очите му заради маслиненозелената светлина. — Ти само почакай. Само чакай и наблюдавай. Ще намеря Крилете на Силата и ще превърна в прах това — тази проклета гнус. — Можеше да измисли още много думи, с които да нарече кола, но не биваше да губи изцяло контрол.

— Елена. — Стефан прошепна името й, като че ли едва имаше сили да го изрече. Дори в сумрака тя видя сълзите по страните му. Той продължи телепатично: Елена, погледни към затворените му очи. Това дърво е безмилостен убиец, с дървесина, каквато никога не съм виждал, но съм чувал за нея. Тя… тя се разпространява. Вътре в него.

— Вътре в него? — повтори девойката глупаво.

В артериите и вените му — и в нервите му — всичко, което е свързано със сърцето му. Той е — о, Боже, само погледни очите му!

Тя се подчини. Стефан коленичи и повдигна нежно клепачите на Деймън. Елена закрещя.

Дълбоко в бездънните му зеници, които криеха безкрайни нощни небеса, обсипани със звезди, имаше проблясък — не от звездна светлина, а от зелена. Сякаш светеше със собствен дяволски блясък.

Стефан я погледна с мъка и състрадание. Сетне с едно нежно движение Стефан затвори онези очи… завинаги. Тя знаеше, че Стефан точно това си помисли в момента.

Всичко заприлича на странен сън. Повече нищо нямаше смисъл. Стефан отпусна внимателно главата на Деймън — оставяше го да си отиде.

Дори в неясния си, безсмислен свят, Елена знаеше, че никога не би могла да направи това.

И тогава се случи чудо. Елена чу глас в главата си, който не беше неин.

Всичко това е доста неочаквано. За пръв път действах, без да помисля. И това е наградата ми. Гласът беше като далечен отглас на тяхната лична честота, на Деймън и нейната.

Елена се отскубна от Стефан, който се опитваше да я задържи, свлече се долу и сграбчи раменете на Деймън._ Знаех си! Знаех, че не може да си мъртъв!_

Чак тогава тя осъзна, че лицето й е мокро, и го избърса с мекия кожен ръкав на дрехата си._ О, Деймън, толкова ме изплаши! Никога, никога повече не го прави!_

Мисля, че мога да ти го обещая, изпрати й посланието си Деймън — с различен тон от обичайния му — сериозен, но в същото време с лека насмешлива нотка. Но ти ще трябва да ми дадеш нещо в замяна.

Да, разбира се, побърза да се съгласи Елена. Почакай само да отмахна косата от врата си. Подейства страхотно, когато Стефан лежеше… докато го носехме върху сламеника му от затвора…

Не е това, прекъсна я Деймън. За пръв път, ангел мой, не искам кръвта ти. Искам най-тържествено да ми обещаеш, че ще се опиташ да бъдеш силна. Ако ще ти помогне, зная, че жените повече ги бива от мъжете в подобни ситуации. Те не се страхуват толкова да се срещнат… с това, с което трябва да се срещнеш сега.

На Елена никак не й хареса тонът, с който бяха изречени думите му. Замайването, което вкочаняваше устните й, се разля по цялото й тяло. Нямаше защо да е смела. Деймън можеше да издържи на болката. Тя ще открие Крилете на Силата, които ще унищожат цялата тази дървесина, която го тровеше. Може и да го заболи, но ще спаси живота му.

Не ми говори така!, тросна му се тя грубо, преди да си спомни, че трябва да е нежна. Всичко започна да се размазва и тя дори не можеше да си спомни защо трябва да е нежна, но трябваше да има причина. При все това й бе трудно, когато използваше всяка частица от концентрацията и силата си, за да търси Криле на силата, за които никога не бе чувала. На Пречистването? Дали ще премахнат дървесината, или само ще лишат Деймън от порочната му усмивка? Нямаше да навреди да се опита, а и отчаянието й нарасна… лицето на Деймън беше толкова бледо.

Но дори й убягваше подходящата позиция на Крилете на пречистването.

Внезапно тялото на Деймън потръпна — не, разтърси се от силни конвулсии. Елена чу зад себе си задавени думи:

— Любима, любима… наистина трябва да го оставиш да си иде. Той изпитва… непоносима болка, защото го задържаш тук — рече гласът, който бе на Стефан. Стефан, който никога не би я излъгал.

Само за миг Елена се разколеба, но сетне в нея избухна огромна ярост. Тя й даде сили да изкрещи дрезгаво: