Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

Останал без дъх, Ярви надигна бавно глава и за пореден път погледът му премина по ботушите, колана, трижди преметнатата през врата му верига и спря на чепатото лице на краля на Ванстерланд и смъртен враг на баща му, страната и народа му.

– Предишния път, когато се срещнахме... ти ми предложи ножа си. – Ярви го погледна право в очите. Беше на колене, опърпан и окървавен, пребит и вързан, но удържа погледа му. – Каза ми да те потърся отново, ако си променя решението. Сега ще ми го предложиш ли?

Кралят на Ванстерланд свъси вежди, пръстите на едната му ръка заопипваха една по една топките от дръжките на мечовете на победени врагове в преметнатата около дебелия му като ствол на дърво врат веригата, докато с другата внимателно намести един по един ножовете в колана си.

– Това не би било разумно.

– Мислех, че майка Война е положила дъха си върху теб още в люлката, че е предречено, че никой човек не може да те убие?

– Боговете помагат на онзи, който сам си помага. – Силните пръсти на майка Скаер сграбчиха брадичката на Ярви и извиха главата му нагоре. – Кухненският чирак, когото хванахме в Амвенд.

– Самият той – промърмори Горм. – Но е променен. Има коравина в погледа му.

Майка Скаер присви очи:

– И се е отървал от нашийника, който му сложих.

– Убиваше ми – каза Ярви. – Не съм роден да бъда роб.

– Но ето те пак на колене пред мен – отвърна Горм. – За какво си роден тогава?

Хората на Горм избухнаха в смях, но Ярви беше свикнал с хорския присмех, подигравките им вече не можеха да го жегнат.

– За крал на Гетланд. – Гласът му прозвуча твърд и хладен като самия Черен трон.

– О, богове – чу Сюмаел да прошепва. – Мъртви сме.

– Одем! – Устните на Горм се разтеглиха в огромна усмивка. – Подмладил си се от последната ни среща.

– Аз съм племенникът на Одем. Синът на Утрик.

Предводителят на отряда фрасна с опакото на ръката си Ярви по тила и го просна по очи. Изключително противна постъпка предвид това, че ръцете му бяха вързани на гърба и не можеше с нищо да предотврати сблъсъка на счупения си нос със земята.

– Синът на Утрик умря с него!

– Той има и друг син, глупако!

Ярви се надигна отново на колене. Устата му се изпълни със солен вкус. Започваше да му писва от него.

Нечии пръсти сграбчиха косата му и извиха главата му назад.

– Да го задържим като шут или да го обесим като шпионин?

– Не ти ще решаваш това. – Майка Скаер повдигна пръст и елфическите гривни на дългата й ръка издрънчаха тихо, но това беше достатъчно за предводителя на отряда, който пусна Ярви и дръпна ръка като опарен. – Утрик имаше друг син. Принц Ярви. Обучаваше се за пастор.

– Но така и не положи изпита си – каза Ярви. – Вместо това седнах на Черния трон.

– За да запази Златната кралица хватката си върху властта.

– Лейтлин. Майка ми.

Майка Скаер се замисли дълбоко, а Ярви вдигна гордо глава и си придаде колкото кралски вид позволяваха окървавеният му нос, вързаните на гърба ръце и вонящите дрипи. Но може би повече не беше и нужно, за да посее семето на съмнението.

– Освободи му ръцете.

Ярви почувства срязването на въжето и с умерена доза театралност вдигна бавно лявата си ръка. Като никога, надигналият се при вида на уродливия му крайник шепот из лагера беше приятен за ухото.

– Това ли искаше да видиш? – попита той.

Майка Скаер взе ръката му в своите, заобръща я насам-натам, заопипва я с пръсти.

– Щом казваш, че си чиракувал при майка Гундринг, при кого е чиракувала тя?

Ярви не се поколеба и миг:

– Обучавала се е при майка Вексен, по-късно пастор на крал Фин от Тровенланд, а понастоящем баба Вексен, Първия пастор от Събора и съветник на самия върховен крал.

– Колко гълъба държи?

– Три дузини, плюс този с черното петно на челото, който един ден ще отнесе до Скекенхаус вестта, че Смърт е отворила за нея Последната врата.

– От какво дърво е вратата на спалнята на краля на Гетланд?

Ярви се усмихна:

– Такава врата няма, защото кралят на Гетланд е част от земята и хората си и няма какво да крие от тях.

Изписалото се по изпитото лице на майка Скаер смайване бе един от онези така редки за Ярви поводи за задоволство.

Гром-гил-Горм повдигна една дебела вежда:

– Чисти ли са думите му?

– Чисти са – промърмори пасторът.

– Тогава... сакатото кутре наистина е Ярви, синът на Утрик и Лейтлин, законният крал на Гетланд?

– Така изглежда.

– Истина е? – изграчи пресипнало Рълф.

– Истина е – прошепна Сюмаел.

Горм се разсмя от сърце:

– Това е най-успешният лов в живота ми! Изпрати птица, майко Скаер, виж какво ще плати крал Одем за връщането на палавия си племенник. – Кралят на Ванстерланд се обърна да си върви.

– Хм – изсумтя презрително Ярви. – Великият, всяващ страхопочитание Гром-гил-Горм! В Гетланд те наричат кръвожаден ненормалник. В Тровенланд те наричат краля дивак от дивата земя. В Скекенхаус, в строените от елфи зали на върховния крал, там... ами, че там дори не си правят труда да говорят за теб.

Ярви чу Рълф да изпуска тревожна въздишка, чу сподавеното яростно ръмжене на предводителя на отряда, но Горм просто поглади замислено брада.

– Ако целта ти бе да ме поласкаеш, не успя. Имаш предвид?