Петдесет нюанса сиво

Градът оставаше зад мен. В главата ми като на запис вървеше всяка минута от интервюто, а това ме накара да се почувствам още по-глупаво. Със сигурност драматизирах нещо, съществуващо само във въображението ми.

„Добре, хубав е, самоуверен е, властен, наясно е със себе си, но от друга страна е арогантен, деспотичен и въпреки добрите си маниери е студен и затворен. Поне външно".

Неволно потръпнах. Все едно ток мина по гръбнака ми. Може да беше арогантен, но имаше пълното право да е такъв. Та той бе постигнал толкова много за годините си. Не изглеждаше като човек, който понася глупаци, но и защо да го прави? Пак й набрах на Кейт, дето не ми бе дала никаква предварителна информация.

Докато карах към магистрала номер 5, се чудех какво може да мотивира един човек за такъв успех. Някои от отговорите му бяха неразгадаеми, направо като кодирани. И тези тъпи въпроси, дето бе измислила Кейт! За осиновяването и дали е гей. Как може да се пита за такива неща! Исках земята да се отвори и да ме погълне. Знаех, че всеки миг през остатъка от живота ми, когато се сетя за това, ще изпитвам същото чувство на срам. Катрин Кавана да върви на майната си!

Погледнах стрелката. Карах по-бавно, отколкото бих карала обикновено при такива обстоятелства. И знаех, че е заради забилите се право в мен сиви очи и строгия глас, който ми бе наредил да карам внимателно. Осъзнах, че Грей е надраснал в пъти годините си.

„Забрави, Ана!" Бях ядосана на себе си. Като цяло беше интересно преживяване, но нямаше какво повече да му мисля.

„Просто забрави".

Не се налагаше да го виждам никога повече. Мисълта за тази перспектива ме ободри. Пуснах стереото, увеличих звука максимално, облегнах се и се заслушах в пулсиращия инди рок. Когато излязох на магистралата, установих, че мога да си карам точно толкова бързо, колко си искам.

Живеехме в малка сграда с апартаменти близнаци близо до университета. Имах късмет, че родителите на Кейт ги бяха купили за нея и плащах безобразно нисък наем. Това беше моят дом от четири години. Спрях колата отпред. Знаех, че Кейт ще иска да знае всяка подробност и че няма да ми се разкара от главата, докато не изкопчи всичко. Е, какво пък, нали имах запис. Надявах се да не се налага да разправям много за други неща извън самото интервю.

- Ана, слава богу! Кейт седеше във всекидневната, около нея купища учебници. Все още беше по пижама розова, с малки сладки зайчета тук-там. Тази пижама й беше за определени случаи когато преживява скъсването с някое гадже, за определен вид заболявания и като цяло когато е в депресия или лошо настроение. Скочи и ме прегърна.

- Вече започвах да се тревожа. Мислех, че ще се прибереш по-рано.

- Аз пък мисля, че постигнах добро време, като се има предвид, че интервюто надхвърли малко времето казах и размахах касетофона пред лицето й.

- Ана, благодаря ти от сърце. Дължа ти много. Как мина? Разкажи ми за него

„Ето, почна се. Инквизитор Катрин Кавана в действие".

Трудно ми беше да й отговоря.

- Щастлива съм, че мина и че няма да се наложи да го видя отново. На моменти плаши. Излъчва сила; бих казала, че е доста краен, има удивителна концентрация и е млад. Много млад.

Кейт ме погледна невинно.

- Изобщо не ме гледай така. Защо не ми даде някаква биография? Изглеждах като идиотка пред него! Не знаех абсолютно нищо за живота и работата му.

Кейт затисна устата си с ръка.

- Оле, къде ми е бил акълът! Извинявай, Ана.

Изгледах я сърдито.

- Като цяло беше вежлив, съвсем в рамките на формалното, малко скован. Този мъж е остарял без време. Не говори като човек на двайсет и нещо. На колко години е всъщност?

- Двайсет и седем. Ох, Ана, трябваше да ти кажа за него. Но бях така притеснена... Дай ми касетофона и ще почна да правя статията.

- Изглеждаш по-добре. Изяде ли си супата? попитах само и само да сменя темата.

- Да. Вкусна както винаги. Вече съм доста по-добре. Тя ми се усмихна с благодарност.

Погледнах часовника и казах:

- Бягам. Все още не е късно да си направя смяната в „Клейтьн".

- Ще се преумориш!

- Нямай грижа. Ще се видим после.

Бях започнала работа в „Клейтьн" в самото начало, когато дойдох да уча в университета. Това е най-големият магазин за строителни материали и железарски изделия в района на Портланд. На четирите си години тук бях успяла да науча по нещичко за стоките, които продавахме. Естествено, винаги съм била напълно неграмотна в тези „Направи си сам" неща, защото винаги бях имала татко подръка.

Толкова бях щастлива, че успях да стигна за смяната си. Щях да имам за какво да мисля, и това нямаше да е Крисчън Грей. Винаги имахме много работа в началото на лятото. Хората почват ремонтите у дома. Като ме видя, госпожа Клейтьн се зарадва.

- Ана, мислех, че няма да успееш днес!

- Срещата отне по-малко, отколкото очаквах. Мога да направя някой и друг час.

- Много се радвам, че дойде!

Прати ме в склада и започнах да подготвям стоките, за да презаредя рафтовете. Скоро не мислех за нищо друго освен за работата си.