Огледах се. Беше апартамент, като този в „Хийтман", но много съвременно обзаведен. Тъмнолилаво и златисто. Бронзови отблясъци по стените. Крисчън отиде до някакъв шкаф от тъмно дърво и го отвори. Беше минибар. Посочи ми да си взема каквото искам. После тръгна с телефона към спалнята. Реших, че не иска да чувам какво говори. Не прекъсна разговора си, както бе направил онази сутрин, когато влязох в кабинета му. Чух, че някъде тече вода. Пълнеше ваната. Налях си портокалов сок. Той пак дойде в стаята, все още говореше по телефона.
- Кажи на Андреа да ми изпрати схемите. Барни каза, че бил решил проблема... Засмя се Не, петък... Има едно място, което искам да огледам тук... Да, кажи на Бил да се обади... Не, утре... Иска ми се да видя какво може да предложи Джорджия, ако стъпим тук. Говореше и не откъсваше очи от мен. Подаде ми чаша и ми посочи кофичката с лед.
- Ако предложението е достатъчно атрактивно... Може би си заслужава да се обсъди, макар че не съм сигурен с тая адска жега тук... Така е. Детройт има големи предимства и е по-хладно...
Лицето му помръкна. Зачудих се какво става.
- Кажи на Бил да ми се обади. Утре... Не много рано.
Затвори и ме погледна. Мълчеше.
О, да, беше мой ред да говоря.
- Не отговори на въпроса ми казах.
- Да. Сивите му очи гледаха предпазливо.
- „Да" като „Да, не отговорих"? Или като „Да, не я обичах"?
Той се облегна на стената, скръсти ръце, по устните му заигра
усмивка.
- Какво правиш тук, Анастейжа?
- Току-що ти казах.
Той пое дълбоко дъх.
- Да, не я обичах. Гледаше ме хем сърдито, хем учудено, но и някак лукаво.
Едва сега осъзнах с каква надежда бях очаквала отговора му. Все едно бяха свалили огромен товар от плещите ми. Как ли щях да се чувствам, ако беше казал, че е обичал тая вещица?
- Ти определено ме изненадваш, Анастейжа, моя зеленоока богиньо. Кой би помислил!
- Смеете ли ми се, господин Грей?
- Смея ли? Поклати сериозно глава, но очите му грееха весело.
- Да, мисля, че ми се смеете, и го правите доста често.
Той се усмихна. Това беше един друг разговор, но сега бяхме сменили ролите. Очите му потъмняха.
- Моля те, спри да си ядеш устната. В моята стая си, не съм те виждал от почти три дни и изминах доста път да те видя каза с еротичния си мамещ глас.
Телефонът му звънна. Той го изключи. Усещах как дишането ми се променя. Знаех накъде отива това. А трябваше да говорим. Той направи крачка към мен, облечен в хищническия си сексапил.
- Искам те, Анастейжа. Сега. И ти ме искаш. Затова си тук.
- Наистина исках да знам казах в своя защита.
- И сега, като знаеш, ще си тръгнеш ли, или ще останеш?
Той вече стоеше пред мен. Изчервих се. Ще остана. Погледнах го с очакване.
- Надявах се да го кажеш. Беше много ядосана.
- Да. Много.
- Не помня някой друг освен семейството ми да ми е бил ядосан. Мисля, че ми харесва.
Прокара пръсти по бузата ми. Близостта му, уханието му... Трябваше да говорим, но сърцето ми вече биеше като полудяло, кръвта ми бушуваше. От желание, копнеж за него. Той се наведе към мен, прокара нос по рамото ми, после по шията до ухото и в косата ми, където вече бе заровил ръце.
- Трябва да поговорим казах.
- После.
- Искам да ти кажа наистина много неща.
- И аз.
Целуваше ме нежно по мекото на ухото. Пръстите му стискаха косата ми все по-здраво. После я дръпна рязко назад и оголи шията ми за устните си. Зъбите му захапаха леко брадичката ми.
- Искам те каза задъхано.
Изстенах, вдигнах ръце и хванах здраво неговите.
- Кървиш ли? попита, без да спира да ме целува.
„Господи! Нищо ли не му убягва?"
- Да казах притеснено.
- Имаш ли съсиреци?
- Не. Изчервих се. Защо задаваше такива неудобни въпроси?
А той попита:
- Взе ли си хапчето?
-Да.
„Е, не е ли отвратително да се пита така?"
- Ела да вземем вана.
Поведе ме към спалнята. Имаше огромно легло с дипли и драперии. Не спряхме там. Поведе ме към банята. Имаше две помещения в аквамарин и бял пясъчник. Ваната беше във второто. Можеше да побере поне четирима души. Имаше и стълбички от камък да се качиш до нея. В момента бавно се пълнеше. Над пяната се стелеше пара. Покрай цялата вана имаше каменна пейка. И навсякъде имаше свещи. И... всичко това го бе приготвил, докато говореше по телефона?
- Имаш ли с какво да си вържеш косата?
Бръкнах в джоба на джинсите си и извадих ластичка.
- Вдигни си косата каза нежно той. Естествено, изпълних веднага.
Беше топло, а въздухът много влажен. Потникът ми залепна за тялото. Той се наведе и затвори крана. Поведе ме обратно към първото помещение. Застанахме пред огледалото, което бе разположено върху цялата стена над двете мивки от стъкло.
- Свали си сандалите каза той.
Свалих ги бързо и ги пуснах на каменния под.
- Вдигни си ръцете каза той задъхано. Вдигнах ръце и той ми свали потника.
Стоях пред него гола до кръста, Без да откъсва очи от мен, той плъзна ръце отред и разкопча горното копче и ципа на джинсите ми.
- Ще те чукам тук, Анастейжа.
Наведе се да ме целуне. Извих глава, за да му оголя шията си. Той закачи палци в джинсите ми и леко ги плъзна надолу по краката ми заедно с бикините ми.