— Стандартен контейнер на „Биоапарат“ за транспортиране на ампули от сейфа до лабораториите.
Киров каза няколко думи в микрофона си, след това погледна Смит.
— Отделът за биологическа защита ще пристигне след няколко минути.
Докато генерал-майорът издаваше заповеди за затваряне на гарата, Смит постави контейнера в кофа с лед, която лекарят бе успял да намери. Азотът в термалния слой поддържаше температурата в контейнера с няколко градуса по-висока от точката на замръзване, като запазваше вируса неактивен. Но Смит нямаше представа за колко време може да стигне азотът. Слагането на контейнера в лед осигуряваше известна безопасност до пристигането на отряда за биологична защита.
Изведнъж Смит забеляза колко е тихо на гарата. Огледа се и видя, че милицията се е изтеглила, като е отвела със себе си последните пътници и работници от гарата. Бяха останали само той, Киров и мъртвите тела.
— Участвали ли сте в сражение, доктор Смит? — попита Киров.
— Наричайте ме Джон. Да, участвал съм.
— Тогава познавате тази тишина… след стрелбата и крясъците. Само оцелелите могат да разберат какво са изгубили — той направи пауза. — Само оцелелият може да благодари на човека, спасил живота му.
Смит кимна.
— Знам, че и вие бихте направили същото. Разкажете ми по-подробно за Берия. Какво общо има той с това?
— Берия е само изпълнител, съучастник. Ако искате да внесете или да изнесете нещо от страната, той е човекът, който може да ви гарантира доставката.
— Нали не мислите, че той и Ярдени — с помощта на Телегина — сами са планирали и извършили кражбата?
— Извършили — да. Планирали — не. Стратегията не е силното място на Берия. Той е — как да го нарека? — пряк изпълнител. По всяка вероятност работата му е била да отведе Ярдени след излизането му от „Биоапарат“.
— Къде да го отведе?
Киров вдигна канадския паспорт.
— Американско-канадската граница се минава лесно. Ярдени не би имал никакъв проблем да прехвърли вируса във вашата страна.
При мисълта за това Смит настръхна.
— Искате да кажете, че Ярдени е бил крадецът и куриерът?
— Човек като Ярдени няма необходимите средства, за да си набави нов паспорт, още по-малко да плати за услугите на Берия. Но някой го е направил. Някой, който е искал да се добере до вируса и е бил готов да плати щедро за него.
— Съжалявам, че трябва да ви задам този въпрос, но какво общо има Телегина с това?
Киров отмести поглед встрани. Изглеждаше съсипан от предателството й.
— Не ми приличате на човек, който вярва в случайности, Джон. Помислете: Ярдени работи в комплекса от дълго време. Но шефовете му избират точно този момент, за да го използват. Защо това съвпада с вашето пристигане в Москва? Знаели ли са, че идвате? Ако е така, вероятно са решили, че това е последната им възможност да откраднат вируса от „Биоапарат“. И защо Ярдени е побързал да извърши кражбата? Защото някой му е пошушнал, че Специалните части пътуват към комплекса.
— Телегина е предупредила Ярдени?
— Кой друг би могъл да го направи?
— Но тя не е действала самостоятелно…
— Мисля, че Лара е била очите и ушите на човека, планирал това. Веднага щом е научила, че сте в Москва, тя се е свързала с него, а той й е казал да нареди на Ярдени да извърши кражбата. Не биха си позволили да рискуват възможността, която им се е предоставила в лицето на охранителя.
Той млъкна и погледна към трупа на любовницата си.
— Помислете върху това, Джон. Защо Лара би рискувала всичко — кариерата, бъдещето… любовта си — ако наградата за това не е била неустоимо висока? Никога не би могла да се радва на такова благоденствие в Русия.
Киров вдигна поглед към вратите на гарата. Те се отвориха и през тях влязоха хората от отряда за биологична защита, облечени в пълни защитни костюми. За броени минути контейнерът, заради който бяха загинали Телегина и Ярдени, беше запечатан в кутия от неръждаема стомана и откаран в брониран камион до най-известния московски изследователски институт — Сербски.
— Ще наредя да започнат издирването на Берия — каза Киров, когато двамата със Смит излязоха от гарата.
Смит видя как камионът на ловците на вируси потегли, ескортиран от мотоциклетисти.
— Вие казахте нещо, генерале: че Берия е изпълнител. Ами ако Ярдени не е бил основната му задача?
— Какво имате предвид?
— Ярдени е бил важен — от първостепенна важност — в качеството си на вътрешен човек. Той е трябвало да влезе и да вземе пробите. Но каква полза би имало от него след това? По-вероятно е да е бил пречка за крадците. Ярдени не е умрял от огнестрелна рана. Берия го е отровил.
— Накъде биете?
— Искам да кажа, че задачата на Берия е била да пази вируса, а не Ярдени.
— Но пробите бяха у Ярдени. Видяхте контейнера.
— Наистина ли, генерале? Видях някакъв контейнер. Не искате ли да разберете какво има вътре?