— Не съм сигурен — Киров го погледна внимателно. — Накъде биете, докторе?
— Този тип трябва да е имал солиден план — каза Смит. — Добре знае, че камерата ще го заснеме. Не му пука; а би трябвало да вземе някакви мерки срещу това. Но не вярвам, че е планирал да убие пазачите. Няма смисъл. Защо да рискува? Телата могат да бъдат намерени, преди да е успял да се измъкне. Мисля, че му се е наложило да извърши кражбата по-рано, отколкото е предполагал; знаел е, че Специалните части пътуват към комплекса. Знаел е и защо.
— Предполагате, че е имал информатор, съучастник отвън? — попита Телегина.
— А вие как мислите, лейтенант? — отвърна й Смит.
— Бихме могли да обсъдим това по-късно — каза Киров. — Сега трябва да проследим този Григорий Ярдени. Количеството едра шарка, което е взел…
Смит затвори очи. Ако се разпределеше равномерно, една стотна от това количество, можеше да зарази население от милион и повече души.
— Какви контрамерки предприехте?
Киров натисна един бутон на бюрото си и част от стената се отмести, за да разкрие огромен екран. Представяната акция протичаше в реално време.
Той посочи една червена точка.
— Военнотранспортен самолет Ил на Медицинската разузнавателна дивизия — нашите ловци на вируси — е на път за Владимир. Те ще бъдат единствените, които ще влязат в „Биоапарат“. Никой друг.
Генералът посочи син кръг.
— Това е карантинната зона, установена от Специалните части. Тук — той махна към три жълти точки — очакваме подкрепления от Сибирск, които вече летят натам. Това е един батальон в бойна готовност, който ще затвори кордона около Владимир.
Той поклати глава.
— Нещастните хора ще се събудят и ще открият, че са затворници.
Смит се обърна към монитора, който все още показваше тромавата фигура в защитен костюм.
— А той?
Пръстите на Телегина затанцуваха по клавиатурата и на екрана се появи кадрово дело. Докато тя стартираше превеждащия софтуер, Смит получи ясна снимка на Ярдени. После текстът на кирилица премина в английски.
— Не е от хората, от които се очаква да извършат нещо подобно — промърмори той. — Като изключим това.
Той посочи параграфа, който описваше проявите на насилие у Ярдени.
— Така е — съгласи се Киров. — Но освен сприхавостта му няма нищо, което да подсказва, че Ярдени е способен на такова предателство. Помислете само: няма роднини или приятели в чужбина. Приел е работата в „Биоапарат“ като начин да се покае и да възстанови предишния си чин в армията.
Той погледна Смит.
— Вие познавате „Биоапарат“, особено системите му за сигурност. За разлика от другите ни комплекси той не отстъпва по нищо на съоръженията на Запад, включително и на Центъра по контрол на заболяванията в Атланта. Международните наблюдатели — сред които и американци, останаха напълно удовлетворени от нашите системи за сигурност.
Смит разбра какво се опитва да направи Киров: да го превърне в техен адвокат. Руснаците не са допуснали небрежност. Системите им за сигурност са добри. Това е вътрешен саботаж, който не би могъл да се предскаже или предотврати.
— Всички сънуваме еднакви кошмари, генерале — каза Смит. — Вие просто още не сте се събудили от един такъв.
Насили се да отпие малко от чая.
— Кога Ярдени е напуснал комплекса?
Телегина отвори медицинския доклад.
— Според военния хирург на Специалните части пазачите са убити около три часа през нощта.
— Преди около три часа… За това време може да е изминал дълъг път.
Лара Телегина смени картината на големия екран. Сега на него се виждаха концентрични кръгове — оранжев, зелен и черен.
— „Биоапарат“ е в центъра. Най-малкият кръг — черният — представлява разстоянието, което човек с нормално телосложение може да измине при марш на скок. Оранжевият кръг обхваща разстоянието, което Ярдени би изминал с кола или мотоциклет.
— Какви са онези триъгълници? — попита Смит.
— Пропускателни пунктове, поставени от местната милиция. Изпратихме им по факс снимката и описанието му.
— Какви са заповедите им?
— Да стрелят без предупреждение, но да не го убиват — тя забеляза смаяното изражение на Смит. — Нашата директива го описва като извършител на две убийства. Освен това сме им казали, че е HIV позитивен. Повярвайте ми, докторе, никой милиционер няма да докосне Ярдени с пръст, след като го повали.
— Повече ме тревожи онова, което носи. Ако някой куршум разбие контейнера…
— Разбирам загрижеността ви за контейнера, но ако Ярдени бъде забелязан някъде, не можем да го оставим да се измъкне.
— Какъв е последният кръг?
— Най-лошата вероятност: Ярдени да има съучастник със самолет, който да го чака на летището във Владимир.
— Имало ли е полети?
— Няма нито един регистриран, но това не означава нищо. В демократична Русия има излишък от опитни пилоти, повечето от които бивши асове на Военновъздушните сили. Те могат да кацнат на магистрала или насред полето, да вземат товара си и за минути да излетят.
— Президентът Потренко нареди в района да се изпратят изтребители — добави Киров. — Те ще установяват контакт с всеки по-малък самолет. Ако той не се подчини на инструкциите, ще бъде незабавно свален.