Пактът „Касандра“

— Такива документи едва ли съществуват — рязко каза Смит. — Бауер е твърде предпазлив, за да остави толкова очевидна следа — той направи пауза. — Но какво е намислил да прави с едрата шарка? Да прави ваксина? Не. Това вече е направено преди него. Да си поиграе с нея? Да я измени генетично? Възможно е. Но защо? Едрата шарка се изследва от години. Не може да бъде използвана като биологично оръжие. Инкубационният й период е много дълъг. Ефектите не са стопроцентово предсказуеми. Тогава защо Бауер продължава да иска пробата? И да я иска толкова много, че да убива хора заради нея?

Смит погледна към Клайн.

— Знаете ли как умират хората от едра шарка? Първите симптоми са сърбеж около устата, който по-късно се разпространява върху лицето и раменете, а оттам и по цялото тяло. Излизат гнойни пъпки, образуват корички, отново загнояват. Накрая отвърстията започват да кървят…

Клайн го изгледа втренчено.

— Точно както е станало с екипажа! — прошепна той. — Умрели са така, както умират заболелите от едра шарка! Нима искаш да кажеш, че Бауер е качил откраднатия вирус на борда на „Дискавъри“?

Смит стана. Опита се да пропъди представата за Мегън, за това как е умряла, за последните й ужасни минути.

— Да. Това искам да кажа.

— Но…?

— В Космоса — в условията на микрогравитация — могат да се трансформират клетки, бактерии, буквално всичко, и то така, както не може да стане на Земята — той направи пауза. — Премахнахме едрата шарка, но оставихме две проби — едната тук, другата в Русия. На пръв поглед причината за това беше, че не можем да унищожим докрай един цял вид. Но истината е по-мрачна: не знаехме дали някой ден няма да ни потрябва. Може би сме смятали, че след години ще успеем да я използваме като оръжие. Или че ако някой друг го направи, ще разполагаме с достатъчно материал, за да произведем ваксина. Бауер не е искал да чака толкова време. По някакъв начин е открил процес за превръщане на вируса в оръжие. Вероятно е имал петдесет-шестдесет процента успех, но не е могъл да завърши процеса. Не е могъл да се увери в резултатите. Единственият начин да докаже, че е на прав път, е бил да уреди експеримент в единствената среда, където бактерията расте със скоростта на светлината. Имал е нужда да качи вируса на борда на совалката — Смит помълча малко и продължи: — И го е направил.

— Ако си прав, Джон — произнесе Клайн напрегнато, — това означава, че Дилън Рийд е негов съучастник.

— Той е единственият оцелял, нали? Ръководителят на медицинската изследователска програма на НАСА. Човекът, който за късмет е бил облечен в защитен костюм, точно когато се е разиграла трагедията.

— Предполагаш, че Рийд е унищожил собствения си екипаж? — настоятелно попита Клайн.

— Точно това имах предвид.

— Но защо, за Бога?

— По две причини: да премахне всички вероятни свидетели и… — гласът на Смит заглъхна. — И да тества експеримента върху хора, за да види с каква скорост ще ги убие вирусът.

Клайн се сви на стола си.

— Това е лудост.

— Онзи, който го е замислил, е луд — каза Смит. — Не от буйстващите луди с пяна около устата. Неговата лудост е скрита, коварна. Но е лудост.

Клайн го погледна.

— Бауер…

— А също и Ричардсън, Прайс, Трилор, Лара Телегина…

— За да пипнем Бауер, ще ни трябват убедителни доказателства, Джон. Можем да се опитаме да проследим телефона му…

Смит поклати глава.

— Нямаме време. Ето как го виждам аз: да приемем, че на борда на совалката има биологическо оръжие, което се намира под контрола на Рийд. Бауер и съучастниците му ще искат да унищожат всички доказателства за случилото се там. Освен това съм убеден, че няма да намерим улики, доказващи дейността на Ричардсън или Прайс. Но за Бауер е важно совалката да се приземи цяла. Необходимо му е да измъкне оттам Рийд и вируса. Кога НАСА ще приземи орбиталния комплекс?

— След около осем часа. Трябва да изчакат, докато се отвори атмосферен прозорец, за да я приземят във военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

Смит се наведе напред.

— Можете ли веднага да ми уредите среща с президента?

* * *

Два часа по-късно, след разговора с президента Смит и Клайн се озоваха в малка конферентна зала до Овалния кабинет. Докато чакаха президента да завърши срещата си, с Клайн се свързаха от Кейп Канаверал.

— Господин Клайн? Тук е Хари Ландън от наземен контрол. Имам информацията, за която ме питахте.

Клайн слуша известно време мълчаливо, после благодари на Ландън. Преди да затвори, попита:

— Какъв е статусът на спускане?

— Приземяваме я толкова плавно, колкото ни е възможно — отговори Ландън. — Трябва да ви кажа, че досега не сме правили такова нещо, освен в симулатора. Но ще върнем хората си долу. Имате думата ми.

— Благодаря ви, господин Ландън. Ще поддържаме връзка.

Клайн се обърна към Смит.

— Ландън се е обадил на всички от Черната книга и на един, за когото Рийд лично е помолил.

— Нека позная. Карл Бауер.

— Право в целта.

— Логично е — каза Смит. — Той ще иска да бъде там, когато Рийд се завърне с рожбата му.

Клайн кимна и посочи тъмния до този момент монитор, който внезапно започна да показва картина.

— Време е.

* * *