Пактът „Касандра“

Смит включи компютъра си, пусна програмата за декодиране и свали файла, който Хауъл му бе изпратил. Прочете го и остана зашеметен. След като копира файла, той го записа на сигурно място и изпрати бързо електронно съобщение на мобилния телефон на англичанина: „Добре свършена работа — дори повече от добре. Прибирай се у дома. Пиенето е от мен. Дж. С.“

Когато слънцето изгря, Смит излезе от къщи и подкара по пустите улици до западния вход на Белия дом. Охраната провери в компютъра картата му за самоличност и го пусна да влезе. На портала го пое един морски офицер, който го придружи по тихите коридори на Западното крило до малък претъпкан офис, където го посрещна Натаниъл Клайн. Той се изправи, за да го поздрави. Видът на Клайн стресна Смит. Шефът на Приют едно беше небръснат, а дрехите му изглеждаха сякаш бе спал с тях. Клайн уморено му махна с ръка да седне.

— Свършил си огромна работа, Джон — каза той тихо. — Дължим ти голяма благодарност. Виждам, че си се измъкнал цял и невредим.

— Поочукан и понатъртен, но цял-целеничък, сър.

Измъчената усмивка на Клайн се стопи.

— Още не си чул, нали?

— Какво да съм чул, сър?

Клайн кимна.

— Добре… Това е добре. Информационното затъмнение е пълно — той пое дълбоко дъх. — Преди осем часа Хари Ландън, ръководител мисия в Кейп Канаверал, е съобщил, че има инцидент на борда на „Дискавъри“. След като успял да възстанови връзката, научил, че… че всички членове на екипажа са мъртви, освен един.

Той тъжно погледна Смит и треперенето в гласа издаде мъката му.

— Мегън си отиде, Джон.

Смит усети как тялото му отмалява. Опита се да каже нещо, но не можа да намери подходящите думи. Гласът, който излезе от гърлото му, сякаш не му принадлежеше.

— Какво се е случило, сър? Пожар?

Клайн поклати глава.

— Не. Орбиталният комплекс е функционирал отлично. Но някакъв вирус е проникнал на кораба и е унищожил екипажа.

— Кой е оцелелият?

— Дилън Рийд.

Смит вдигна глава.

— Единственият оцелял? Сигурно ли е?

— Рийд е обиколил целия кораб. Открил е всички. Съжалявам.

Смит и по-рано беше губил хора, застигнати от внезапна, насилствена смърт. Знаеше, че подобна реакция е типична за човек, сблъсквал се със смъртта: в паметта му изникна последната среща с Мегън в кафенето до комплекса на НАСА в Хюстън.

А вече я нямаше. Просто ей-така.

— Ландън и останалите от НАСА си скубят косите — каза Клайн. — Все още не могат да схванат какво се е объркало.

— Как е оцелял Рийд?

— Бил е в един от онези костюми, които използват, за да излизат в открития Космос. Както изглежда, е провеждал някакъв експеримент.

— А останалите от екипажа са били в обикновените си работни комбинезони — каза Смит. — Без защитни приспособления — той направи пауза. — Вие казахте, че не е имало пожар. Че някакъв вирус ги е нападнал.

— Джон…

— Мегън ти беше казала, че е видяла някого с Рийд точно преди излитането — прекъсна го Смит. — Ти вече подозираше, че съществува връзка между Трилор и Рийд… — той се замисли за миг. — Как са изглеждали телата?

— Ландън казва, че по думите на Рийд са били подути, покрити с кървящи рани.

Смит сглоби цялостната картина в главата си и потръпна.

— Получих съобщение от Питър Хауъл — каза той на Клайн. — Имал е дълъг разговор с господин Вайзел. Изявил е такава готовност да сътрудничи, че е настоял да заведе Питър в дома си, откъдето през лаптопа му са проникнали в компютрите на Офенбах банк. Изглежда, че Иван Берия е имал дълги и плодотворни взаимоотношения с банката, особено поради честите услуги, които е вършил за един клиент: „Бауер-Зермат“ АД.

Клайн беше смаян.

— Фармацевтичния гигант?

Смит кимна.

— За последните три години компанията „Бауер-Зермат“ е превела пари по сметката на Берия общо десет пъти; два от последните три превода са направени точно преди руският охранител и Трилор да бъдат убити.

— А третият превод? — заинтригува се Клайн.

— Имал е поръчка да премахне и мен.

Те помълчаха известно време, след което Клайн попита:

— Имаш ли доказателства?

Сякаш обявяваше мат в шахматна партия, Смит извади дискета.

— Безспорни доказателства.

Клайн поклати глава.

— Добре. „Бауер-Зермат“ плаща — е плащал — на Берия за убийства, сред които и тези на руския охранител и на Трилор. Това свързва „Бауер-Зермат“ с откраднатата едра шарка. Но възникват два въпроса: за какво е необходима на „Бауер-Зермат“ едра шарка? И кой в компанията взема решенията за убийствата и плащанията? — той посочи дискетата. — Тук има ли име?

— Няма име — отговори Смит. — Но не е трудно да се отгатне, нали? Само един човек би могъл да си позволи да наеме убиец като Берия: лично Карл Бауер.

Клайн изпусна въздух и от ноздрите му се чу свистене.

— Добре… Но да намерим отпечатъци на Бауер върху заповед за наемане на Берия или върху самите плащания е съвсем друго нещо.