Пактът „Касандра“

Докато слушаха размяната на реплики, той следеше лицата на двамата мъже. Забеляза само искрено недоумение, у Прайс примесено с тревога.

— Как, по дяволите, Никълс би могъл да се обади? — настоятелно попита Прайс и се обърна към Дрейк. — Ти, стори ми се, ни каза, че е мъртъв, войнико!

— При цялото ми уважение, сър, трябва да повторя, че Никълс е мъртъв — безизразно отговори Дрейк и погледна към Ричардсън. — Генерале, видях как Никълс беше ранен с нож в корема. Знаете, че няма начин човек да оживее след такова нещо, освен ако не получи незабавна медицинска помощ, а наблизо нямаше.

— Трябваше да се увериш, че е мъртъв — отсече Прайс.

— Тони, стига! — намеси се Ричардсън. — Помня рапорта ви след акцията, сержант. Но може би трябва да съобщите някои подробности на господин Прайс.

— Да, сър — Дрейк се обърна към Прайс. — Сър, нашата свръзка, Франко Грималди, прояви небрежност. Позволи на Питър Хауъл да забележи капана. Хауъл обезоръжи първо него, после ние с Никълс се приближихме и той се захвана с нас. Успя да вземе пистолета на Никълс и простреля Грималди. Тогава нямах друг избор, освен да се изтегля. Заповедта беше да проведем операцията в нелегалност. Ако нещо се объркаше, трябваше да се откажем и да изчакаме по-добра възможност.

— Но тя не се е появила — саркастично отбеляза Прайс.

— Такива са обратите на войната, сър — безизразно отговори Дрейк.

— Стига сте се препирали! — отсече Ричардсън. — Дрейк изпълняваше заповеди, Тони. Това, че операцията е отишла по дяволите, не е по негова вина. Въпросът сега е кой се представя за Никълс!

— Очевидно Питър Хауъл — отговори Прайс. — Изглежда, че Никълс е живял достатъчно дълго, за да му даде телефонния номер за свръзка.

Ричардсън погледна към Дрейк.

— Сержант?

— Съгласен съм, че Никълс му е съобщил номера, сър. А също и мястото за срещи. Иначе този, който ви се е обадил, щеше да попита къде се намира убежище Алфа. Но не вярвам да е бил Хауъл.

— Защо?

— Хауъл не живее в тази страна, сър. Макар че вече се е оттеглил, отдавна подозирахме, че все още участва в отделни операции. Оказа се, че е работил със Смит срещу проекта „Хадес“. Мисля, че Хауъл би се включил в операция по негова молба, но би го направил само извън нашата страна. Затова той, а не Смит, беше в Палермо. Смятам, че Смит ви се е обадил, генерале.

Ричардсън кимна.

— Така мисля и аз.

— Смит… — промърмори Прайс. — Пак стигаме до него. Първо ни се изпречи на пътя в Москва, после Берия изчезна. А сега е тук. Франк, трябва да се погрижиш за него и да го премахнеш веднъж завинаги.

— Да — съгласи се Ричардсън. — Затова го инструктирах да отиде в убежище Алфа — той погледна Дрейк. — Там ще го чакаш ти.

* * *

Обут във високи ботуши и черни панталони, облечен в поло и тъмно найлоново яке, Джон Смит излезе незабелязано от къщи и се качи в колата си. Докато напускаше Бетесда, постоянно хвърляше поглед към огледалото. По тихите улици на предградието не го последва нито една кола. Нямаше опашка и по Белтуей.

Смит прекоси Потомак и навлезе в областта Феърфакс, Вирджиния. По това време на нощта движението беше слабо и той караше бързо през страната на конете около Виена, Феърфакс, и Фолс Чърч. Южно от Александрия той отново излезе на реката и пое по нея чак до границите на областта Принц Уилям. Тук равният пейзаж отстъпи място на речни потоци, по чиито брегове растяха гъсти гори. Когато наближи границите на областта, пред очите му се появи убежище Алфа.

Топлоелектрическа централа „Вирджиния“ беше построена през тридесетте години, когато въглищата бяха евтини, а здравеопазването не вълнуваше никого. Появата на нови, по-чисти съоръжения в съчетание с протестите на еколозите успяха да закрият централата в началото на деветдесетте. Оттогава всички опити съоръжението да бъде модернизирано срещаха препятствието на съображения от финансов характер. Затова централата продължаваше да стои на Потомак като тъмен, безжизнен скелет, подобен на изоставена фабрика.

Смит слезе от двулентовия асфалтов път и като угаси фаровете, пое по второстепенния път. Паркира под няколко дървета на четвърт миля от входа, сложи раницата си на гръб и измина тичешком останалата част от пътя.

Първото, което забеляза, когато се приближи, беше оградата тип „Циклон“, покрита с бодлива тел, която блестеше в тъмното. На тежката верига, окачена на главния портал, висеше голям катинар, по който нямаше следи от ръжда. Мястото беше добре осветено, халогенните лампи блестяха, сякаш сипеха зимен скреж върху пустия паркинг пред входа на съоръжението.

„Някога използван, но вече излязъл от употреба…“

Смит и преди беше виждал подобни сгради. Армията предпочиташе занемарените, изоставените и безстопанствените съоръжения, където можеше да осигури на специалните си части подготовка, която не би могла да им даде на военните полигони. Около топлоелектроцентралата „Вирджиния“ витаеше особената атмосфера на някога използвани, но вече излезли от употреба съоръжения.

Идеално за убежище Алфа.