Отмъстена любов

беше получил нареждане за евакуация от коремната кухина.

ниците си и се беше отъркалял в купчина умряла риба.

Рот отпусна глава назад, а болката си устрои лагер в двете

Рот се изправи и затвори задната врата на колата.

му очи. Изненадата не беше кой знае каква. Напоследък прис­

- Сигурен ли си, че можеш да шофираш? - попита, докато

тъпите на мигрена бяха чести като кихането за страдащите от

наблюдаваше как Бъч предпазливо се настаняваше зад волана с

алергии.

вид, сякаш бе готов да повърне.

Бъч протегна ръка зад себе си и заопипва пространството

28

Д Ж . Р . У О Р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

29

между седалките, а горната част на тялото му продължаваше да

стърчи навън от ескалейда.

- Водата ли искаш? - попита Рот.

Да - едва чуто промълви Бъч.

Рот взе бутилката с минерална вода, отвори я и я постави

ГОТОВ ЛИ СИ ЗА СОКА СИ, ТАТКО?

в ръката му. Когато позивите за повръщане спряха за малко,

Когато не последва отговор, Елена, родна дъщеря на

ченгето отпи от водата, но не можа да я задържи.

Ллайн, спря да закопчава униформата си.

Рот извади телефона си.

- Татко?

- Обаждам се на Ви незабавно.

От другия край на коридора на фона на нежната музика на

-- Просто ми дай минута.

Шопен тя чу тътренето на чифт пантофи по дъските на пода и

Отне по-скоро десет минути, но накрая ченгето се прибра в

тихия водопад от несвързани думи, наподобяващ звука от раз-

колата и отново потеглиха. И двамата мълчаха в продължение

месване на тесте карти.

на няколко километра, като мозъкът на Рот работеше трескаво,

Това бе добре. Беше успял да стане сам.

а главоболието му се засилваше.

Елена опъна косата си назад, прибра я в кок и я върза с бял

Вече не си воин.

ластик. По средата на смяната си щеше да направи кока си от­

Вече не си воин.

ново. Хавърс, лекарят на вампирите, настояваше сестрите да

Но той трябваше да е един от тях. Расата им се нуждаеше от

бъдат в изряден вид както всичко останало в клиниката. Стан­

него. Прочисти гърло.

дартите, както винаги казваше той, бяха от огромно значение.

Когато Ви пристигне в моргата, ще кажеш, че ти си открил

Докато излизаше от спалнята си, тя взе черна чанта, която

тялото на цивилния и си дал на лесърите да се разберат.

преметна през рамо. Беше я купила от „Таргет". Деветнайсет

- Ще иска да знае защо и ти си бил там.

долара. Същински обир. Вътре бяха най-късата й пола и блуза,

Ще кажем, че съм бил на среща с Ривендж на съседната

имитация на Ралф Лорън, в които щеше да се преоблече два

пряка в „Зироу Сам" и съм почувствал, че ти е нужна помощ. -

часа преди изгрева.

Рот се протегна и стисна здраво ръката на Бъч. - Никой не

Среща. Щеше да ходи на среща.

трябва да узнае, разбра ли?

За да стигне до кухнята на горния етаж, се налагаше да изка­

- Идеята не е добра. Идеята никак не е добра.

чи само едно стълбище и първото, което направи, когато изти­

- Друг път не е добра.

ча горе, беше да се втурне към старомодния хладилник. Вътре

Отново потънаха в мълчание, а фаровете на колите, движе­

имаше осемнайсет малки бутилки със сок, наредени в три ре­

щи се срещу тях, караха Рот да примигва, въпреки че клепачите

дици по шест. Тя взе една бутилка от предната редица, а после

му бяха спуснати и слънчевите му очила бяха на мястото си. За

премести внимателно друга на нейното място, така че всичко да

да се отърве от фаровете, той обърна лице настрани и се пре­

бъде в идеален ред.

стори, че се взира навън през стъклото.

Лекарствата се намираха зад няколко прашни готварски кни­

- Ви знае, че се случва нещо - промърмори Бъч след малко.

ги. Тя извади една таблетка Трифлуоперазин и две Локсапин

Може да продължи да се чуди какво е то колкото си ще.

и ги постави в бяла чаша. Лъжичката от неръждаема стомана,

Трябва да бъда на бойното поле.

използвана от нея, за да смачка хапчетата, беше наклонена под

- Ами ако пострадаш?

лек ъгъл, както и всички останали.

Рот покри лицето си с ръка с надеждата да блокира достъпа

Трошеше талбетки по този начин от две години. Сокът покри

на проклетите светлини. По дяволите, сега той беше този, на

финия бял прашец и се смеси с него. За да е сигурна, че вкусът

когото му се виеше свят.

му е достатъчно добре прикрит, тя добави две кубчета лед. Кол­

- Няма да пострадам. Не се тревожи.

кото по-студен, толкова по-добре.

30

д ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

31

- Татко, сокът ти е готов. — Тя постави чашата на малката

а изключително наблюдателният му, леко налудничав поглед му

масичка, право в кръга, определящ точното й място.

придаваше вид на откачен гений. Все пак изглеждаше по-добре,

Шестте шкафа на отсрещната стена бяха също така подреде­

отколкото от много време насам. Не можеше да се отрече, че

ни и относително празни както хладилника. Елена извади кутия

сатененият му халат и копринената пижама бяха в безупречно

със зърнена закуска от един от тях, а от съседния взе купа. След

състояние с подхождащи си горна и долна част и грижливо за­

като си отсипа малко, взе кутията мляко и я върна обратно в

вързан колан. Също така беше съвсем чист, току-що изкъпан и

мига, в който приключи с нея, поставяйки я на точното й място

свеж, ухаещ на афтършейв.