Отмъстена любов

цето му придоби необичаен пластмасов вид, като че костната

на вампирска кръв и ги беше спипал докато се опитваха да от­

структура бе тапицирана с материала, от който правеха чували­

влекат цивилния. Те очевидно бяха наясно, че той най-малкото

те за зърно, а очите му бяха широко отворени. Сладникавата му

бе член на Братството, защото лесърът пред него беше убил

воня напомняше миризмата на мърша в гореща нощ.

вампира, за да се освободят и да се съсредоточат върху битката.

Рот откачи стоманената верига, метната през рамо върху ро-

Беше тъжно. Пристигането на Рот бе спестило на цивилния

керското му яке и размота лъскавите й брънки. Поел тежестта й

дълга, бавна и мъчителна смърт в някой от лагерите за разпити

с дясната си ръка, той я уви около юмрука си, с което увеличи

на Обществото на лесърите, но все пак гледката на ужасения

площта на и бездруго масивния му контур.

невинен вампир, разпорен и захвърлен на замръзналата земя

- Кажи „зеле".

като празна кутия за обяд, късаше сърцето му.

Рот уцели лесъра в окото. Веднъж. Два пъти. Три пъти. Из­

Така че проклетникът пред него щеше да си го получи.

ползва юмрука си като боен чук, а очната ябълка поддаваше,

Око за око и така нататък.

като че беше плъзгаща се врата, която услужливо се отваря пред

Стигнаха до задънения край на пряката и лесърът се подгот­

посетителя. При всеки удар бликаше черна кръв и покриваше

ви, завъртя се и извади ножа си. Рот не забави темпото. Пътьом

лицето, якето и очилата на Рот. Чувстваше пръските върху себе

беше измъкнал един от своите хира шурикени и метна оръжие­

си, въпреки кожената материя на облеклото си и искаше още.

то демонстративно и със замах.

Апетитът му за този тип ястие не знаеше насита.

Понякога искаш противникът ти да е наясно какво го очаква.

Със сурова усмивка той остави веригата да се размотае от

Лесърът последва хореографията идеално, промени стойка­

юмрука му и да падне на мръсния асфалт с метален кикот, като

та си и изостави бойната си поза. Скъсявайки дистанцията, Рот

че се беше наслаждавала на случилото се точно колкото него.

извади още една звезда и после още една, с което принуди ле-

Лесърът в краката му не беше мъртъв. Въпреки че без съмнение

съра да клекне.

беше развил субдурални хематоми в предната и задната част на

Слепият крал се дематериализира право върху мръсника,

мозъка си, пак щеше да оживее, защото убийците можеха да

като скочи отгоре му с оголени кучешки зъби, готови да се за­

бъдат умъртвени само по два начина.

бият в тила на противника му. Парливата сладост на лесърската

Единият беше пробождане в сърцето с някой от черните кин­

кръв беше вкусът на победата и триумфалните звуци вече се

жали, които Братята носеха прикрепени към гърдите си. Това

чуваха, когато Рот хвана двете ръце на мръсника.

щеше да прати нещастника обратно при създателя му Омега, но

24

А Ж . P. У O P A

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

25

представляваше само временно решение, защото проклетникът

- Ти... как мислиш... - лесърът си пое дъх на пресекулки, - че

щеше да го използва, за да превърне в машина за убиване друг

открихме всички онези къщи през лятото...

човек. Това не беше смърт, а само отлагане.

Пристигането на автомобил го прекъсна и Рот рязко се из­

Другият метод беше за постоянно.

върна. Слава богу, че беше черният ескалейд, който очакваше,

Рот извади мобилния си телефон и набра един номер. Ко­

а не някой човек, набиращ 911 на мобилния си телефон. Бъч

гато отсреща прозвуча нечий плътен глас с бостънски акцент,

0 ' Н и й л слезе от шофьорското място и устата му мигом зарабо­

той каза:

ти на пълни обороти.

- Ъгълът на Осма и „Трейд Стрийт". Общо трима.

- Ума ли си загуби? Какво ще те правим? Ще дадеш...

Бъч 0 ' Н и й л , известен още като Унищожителя, от рода на

Докато ченгето се впусна в предсказване на мрачни перспек­

Рот, син на Рот, отговори с характерната си сдържаност. Урав­

тиви, Рот отново насочи вниманието си към убиеца.

новесен. С лек характер. И оставящ много на въображението с

- Как ги открихте? Къщите?

думите си.

Убиецът започна да се смее със слабото хриптене на умо-

- За бога! Занасяш ли ме? Рот, трябва да спреш с тези сред­

помрачен.

нощни занимания. Сега си крал. Вече не си воин...

- Той е бил във всички до една. Ето как.

Рот затвори телефона си.

Мръсникът загуби съзнание и разтърсването не помогна да

Да. Това беше другият начин да се отърват от тези проклет­

бъде свестен. Нито няколкото шамара. Рот се изправи на крака

ници за постоянно и средството за това щеше да е на линия

с нарастващо раздразнение.

до пет минути. Заедно с прекалено много знаещата си уста. За

- Ти си върши твоята работа, ченге. Другите двама са зад

съжаление.

контейнера за боклук на съседната пряка.

Рот се отпусна назад и седна върху петите си, намота веригата

Ченгето се втренчи в него.

обратно около рамото си и се загледа в отрязъка от нощното небе,

- Не е редно ти да се биеш.

който се виждаше между покривите. Количеството на адреналина

- Аз съм кралят. Мога да правя каквото си пожелая.

намаляваше и той едва можеше да различи силуетите на издига­

Рот понечи да си тръгне, но Бъч го хвана за ръката.