Откуп

— Честита Нова година, Зак.

Беше Спенс Харингтън, съпругът на Кайли.

Станах и му стиснах ръката.

— Спенс… Кайли не спомена, че се прибираш вкъщи.

— Вероятно защото аз не съм й споменал. Трябва да бъде нещо като изненада. Къде е тя?

Това също е нещо като изненада.

— На зъболекар — казах, придържайки се към историята за прикритие. — Щом се връщаш толкова скоро, предполагам, че Орегон не ти е понесъл особено добре.

— Орегон ли? Зак, аз съм наркозависим. Можеш да произнесеш пред мен рехабилитация. Всъщност там имат хубава програма, но проведох дълъг разговор с моя консултант и той ми каза, че ще ми отнеме шест месеца до година, за да я премина. А независимо какво си мисли Кайли, това е прекалено много време да бъда на три хиляди мили от жена си. Така че намерих друга програма за възстановяване в Ню Йорк. И независимо дали ще й хареса, вече съм тук.

— Е, сигурен съм, че Кайли ще бъде… — затърсих точните думи, за да завърша изречението.

Спенс го направи вместо мен.

— Ще побеснее, но това си е неин проблем. Имам последен шанс да спася брака си и реших, че ще се справя по-добре, ако съм по-близо до дома. Е, какви ги вършите с Кайли?

Да ги вършим? Бях сигурен, че има предвид работата, затова подхванах общи приказки как Нюйоркската полиция е приключила миналата година с най-малко убийства в историята на града, внимавайки да не спомена нищо за Олдън. Колкото и да беше неловко, все пак бе за предпочитане пред алтернативата да седя като идиот и да не разговарям с него.

След десет минути вратите на асансьора се отвориха, от него излезе Кайли и застина. След това изгледа Спенс и поклати глава с отвращение.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— О, скъпа, и аз съм щастлив да те видя — ухили се отново той.

— Ще те попитам другояче — повтори Кайли. — Кога си загуби ума?

— Не е толкова откачено, колкото си мислиш — заоправдава се Спенс. — Записах се в една програма тук, в града. Нарича се „По-добър избор“.

— И с какво „По-добър избор“ е по-добър от онази в Орегон?

— С това, че не е в Орегон — отговори той, ала момчешката му усмивка бързо помръкна. — Хайде, Кайли, недей да съдиш, преди да си научила нещо за нея. Провежда се в Трайбека. От 8 сутринта до 5 вечерта, шест дни в седмицата, и има едни от най-добрите проценти успех на Източното крайбрежие.

— Значи е дневна програма? — възкликна Кайли. — И къде ще си прекарваш нощите, защото мога да ти кажа къде няма да ги прекарваш.

Спенсър ме погледна.

— Казах ти, че ще се вбеси.

— Да се вбеся ли? Та ти даже не разбираш за какво става дума — прекъсна го Кайли. — Имахме сделка и няма да се нанесеш обратно при мен, докато не се възстановиш.

— Знам. Обадих се на Шели. Ще ми позволи да използвам служебния апартамент. Между другото, той също не се радва, че съм се върнал. Каза, че може да ми осигури подслон, но няма да си получа работата, докато не завърша програмата.

— Спенс, това е третата ти рехабилитация за по-малко от два месеца. Какво те кара да мислиш, че ще стане нещо различно?

— Няма да стане — отговори той. — Освен ако не ме подкрепиш. Просто искам да повярваш в мен още веднъж. Това е. Ще ви оставя да работите. Радвам се, че се видяхме, Зак.

Спенс не изчака асансьора. Изниза се надолу по стълбището. Кайли го проследи мълчаливо как си тръгва, а гневът й сякаш можеше да се пипне с ръка.

Реших, че моментът не е подходящ да я попитам как е минало с адвоката по разводи.

58.

С Кайли се качихме в колата и тя потегли през Сентръл Парк, без да отрони дума. Знаех, че се тормози заради Спенс, затова реших да я оставя на мира.

Насочвахме се на север по „Хенри Хъдсън Паркуей“, когато най-накрая наруши мълчанието.

— Много е лошо, че Черил я няма наблизо — каза.

Не можех да повярвам. Защо й трябваше да човърка тази рана? Но не можех и да оставя нещата така.

— Какво имаш предвид?

— Айрин Герити има сериозни проблеми с разбирането и паметта, а Черил би могла да ни даде някакви насоки за най-добрия начин да се справим с нея.

Въздъхнах облекчено. Бях толкова обсебен от Черил, та бях забравил, че тя е и доктор Робинсън, щатният психолог на управлението.

— Бих могъл да й се обадя и да я попитам — казах, — макар че най-добре ще ми дойдат някакви насоки как да се справя с нея.

— Какъв ти е проблемът, детектив Джордан?

— Знаеш много добре, детектив Макдоналд. Ти беше там, нагъваше пица и надигаше бири снощи, когато проблемът се появи.

Тя ми се усмихна с широко отворени очи, които казваха виж ме — аз съм невинна. Беше всичко друго, но не и това. Гери Гомпърс беше права. Жените въобще не са толкова загубени, колкото си въобразяват мъжете. Кайли нямаше никакъв интерес да говори за проблемите в своята връзка, затова се захващаше с моята.

А аз, разбира се, не можах да се удържа, захапах стръвта.

— Като говорим за снощи — казах, — Черил спомена ли нещо за мен, когато излязох за бира?

— Нищо особено. Само, че й дължиш голямо извинение заради детинското си поведение по въпроса с Фред.

— По дяволите… Така ли се изрази?