Орки

Преследвачи и преследвани се смесиха в общо меле. Навлязоха в тясна долина, широка не повече от дванайсет разтега. Койла препускаше с такава скорост, че пейзажът около нея изглеждаше размазан. С периферното си зрение тя забеляза, че ги приближават и други човеци. Оръжията им звънтяха застрашително. Конят й изкатери отсрещния склон и тя вдигна глава, за да види какво следва. И добре, че го стори. Конниците пред нея бяха свърнали вляво и вдясно, за да избегнат препречилия пътя им повален дънер. Приличаха на речни течения, заобикалящи носа на лодка. Тя дръпна юзди надясно и се наклони в същата посока. Конят се извъртя и профуча покрай дънера. За един кратък миг тя зърна напуканата му кора. Някакъв изсъхнал клон я одраска по рамото и в следния миг вече беше от другата страна.

Докато Койла заобикаляше дънера отдясно, човекът бе предпочел да го стори отляво. Той успя, но препречи погледа на онези, които яздеха зад него, и те се препънаха в поваленото дърво. Блюстителят изведнъж остана сам и Койла побърза да се възползва от възможността. Тя извъртя коня си към него и двамата отново започнаха да се сражават, докато се носеха из равнината.

От време на време Койла се озърташе за другите Върколаци. Повечето продължаваха да препускат към покрайнините на гората, само Джъп поглеждаше през рамо към нея. Междувременно блюстителите бяха наскачали по седлата и пришпорваха конете си към нея.

Койла се реши на дързък ход — пусна юздите, оставяйки на коня да определя посоката, и стисна меча с две ръце. Така рискуваше да падне от седлото, ала тя бе свикнала да се излага на рискове.

И този път решителният ход се оказа ползотворен.

Събирайки цялата си сила в едно замахване, тя стовари меча вертикално и почувства как острието му прониква в мека плът. Беше уцелила лакътя на блюстителя и от дълбоката рана шуртеше кръв. Мъжът извика от болка, притисна с другата си ръка раната и изпусна оръжието. Койла нанесе хоризонтален удар в гърдите, усещайки как ребрата му се трошат под проникващото в тялото му острие. Мъжът се олюля и главата му клюмна. Тя удари отново.

Преди конят му да спре, върху него връхлетя авангарда на останалите блюстители. Последва сблъсък, конете се препънаха, ездачите им се натръшкаха по земята. Настъпи суматоха, вдигна се шум и прахоляк, дочуха се писъци на ранени и конско цвилене.

Койла улови отново юздите и пришпори коня към гората, следвана от неколцина ездачи.

Скоро настигна опашката на отряда, където Джъп съзнателно бе забавил бяг, за да я изчака. Междувременно противникът се прегрупираше зад тях.

— Няма да се откажат — извика запъхтяно Джъп.

— Че кога са се отказвали? — Койла огледа местността пред тях. Беше мочурлива. — Не е никак удобно за конни надпревари.

— Има и друга пречка.

— А?

— Не можем да ги отведем в Дроган.

Койла се намръщи и се замисли.

— Тъй е — съгласи се тя, като плъзгаше поглед по дърветата. — Ще направим лоша услуга на Кеппатаун.

— Именно.

— Тогава какво?

— Знаеш какво, Койла.

— О, това ли!

— Можеш ли да измислиш друго?

Тя погледна през рамо. Човеците ги наближаваха.

— Не — въздъхна Койла. — Да го направим!

Койла заби пети в хълбоците на коня си и Джъп последва примера й. Пробиха си път през неголемия отряд и се озоваха при Алфрей и Хаскеер, които го предвождаха.

— Не към гората! — извика тя. — Не препускайте към гората!

Алфрей я разбра веднага.

— Отбранителна позиция? — попита той, докато прехвърляше знамето от една ръка в друга.

— Какво друго? — отвърна вместо нея Джъп.

— На позиция, да! — намеси се Хаскеер. — Орките не бягат! Да се бием!

На Койла това й стигаше. Тя дръпна рязко юздите на коня си и другите последваха примера й. Отзад блюстителите ги приближаваха бързо.

— Всички на място! — издаде заповед Койла. — Ще ги посрещнем тук!

Редно беше Джъп или Хаскеер да издадат заповедта, тъй като бяха с по-висок чин от нея, но в суматохата никой не обърна внимание на това.

— Разпръсни се! — кресна Джъп. — Подредете се в линия!

Привикнали към дисциплина, орките се подчиниха мигновено. Те извадиха прашки, метателни ножове, къси копия и лъкове, въпреки че от последните имаха съвсем малко.

Блюстителите бяха вече много близо. От ноздрите на конете им излизаше пара. Земята се тресеше под копитата им.

— На място! — провикна се Алфрей.

Човеците бяха на по-малко от хвърлей от линията на орките.

— Сега! — кресна Джъп.

Върколаците откриха стрелба с всичко, с което разполагаха. Засвистяха стрели и копия, полетяха камъни.

За миг в човешкия отряд настъпи паника. Неколцина ездачи паднаха от седлата и конете им заковаха на място. Останалите побързаха да се прикрият зад щитове.

Отговорът им дойде бързо, макар и разпокъсан. Изфучаха стрели, последвани от няколко копия, но бяха изстреляни прибързано и не нанесоха никакви щети.

След като изчерпаха и без това ограничените си запаси от стрели, хората извадиха мечовете си.

Окрилени от численото си преимущество, те първи се впуснаха в атака — като черна вълна, от която се носеше метален звън.

— Започва се — промърмори мрачно Джъп, стиснал бойната си секира.