Омагьосаната вода

— И поради това трябва при силна температура и в кислородната среда на въздуха да изгори до въглероден двуокис — добави Казанова.

— Правилно. Вие видяхте, че поех риска да изгоря този диамант, оценен от графа на стойност хиляда и двеста гулдена, но не успях. После го третирах с други химикали и получих в крайна сметка този фин, сиво-бял прах, от чийто разтвор се отделя рядка, прозрачна и изключително твърда утайка. Нека на часа да умра, ако камъкът е бил диамант! От какво вещество се е състоял, в момента не мога да кажа, защото ще трябва да подложа както праха, така и утайката на много сложни процедури, но още отсега храня убеждението, че си имаме работа с майсторски добре постигната съставна стъклоподобна материя.

— Опитът да се изгори един диамант до въглероден двуокис влече ли непременно след себе си загубата на целия камък?

— Не, понеже процесът на изгарянето може да се прекъсне, макар това да си има своите мъчнотии, за които не всеки химик е дорасъл.

— Намирате ли се способен да подложите на проверка депозирания от графа коронен диамант, без това да увреди значително на неговата стойност, ако камъкът е истински?

— Намирам се за способен.

— В такъв случай приемете засега нашата благодарност за днешния ви труд, а когато работата се реши, ще…

— О, моля ви! — вметна Ван Холмен. — Не ми дължите нито благодарност, нито възнаграждение! Всеки истински труженик на нашата чудесна наука трябва с всички сили да се стреми да се противопостави на шарлатанина. Аз ще бъда богато възнаграден, ако моята работа допринесе за разобличаването на един шмекер, на когото при неговите необикновени заложби се е удало повече, отколкото на други да сее гибел и нещастия и да жъне в замяна богатство и слава.

Те напуснаха с чувство на възхищение честния учен мъж. На улицата баронът спря.

— Нашето дело едва сега започва — каза той. — Искате ли да ковем желязото, докато е още горещо?

— Това се разбира от само себе си, хер барон — отговори Казанова. — Вярно, още е доста рано сутринта, но един приятел, какъвто ви е секретарят Калкоен, можем да навестим и в този час.

Запътиха се към жилището на секретаря и срещнаха в коридора госпожа Кати. С бяла нощна шапчица на главата, тя се бе заела с бърсането на червените и белите керамични плочки на пода. Поздрави двамата мъже, малко учудена от ранното посещение.

— Минхер Калкоен вече на крак ли е? — попита баронът.

— Вече на крак? — откликна тя полуудивена, полуоскърбена. — Минхер винаги става с петлите.

— В такъв случай сигурно можем да говорим с него?

— Понеже го желае хер баронът, да, но иначе не. Утринният час има злато в устата. Това е едно добро правило за работа.

Изкачиха стълбите и тръгнаха към кабинета на секретаря. Той си беше сложил краката върху мангала, държейки вестник в лявата ръка и дългоцевна глинена лула в дясната.

— Каква изненада! — възкликна изпод сред гъст тютюнев облак. — Сигурно ми носите някаква изключително важна вест, хер фон Лангенау.

— Най-напред синьор Казанова, за когото много вероятно…

— Съм чувал, нали? Ние дори сме разговаряли, така че официалностите са излишни. Сядайте, минхер, и казвайте какво ви води при мен!

— Идваме във връзка с познатата диамантена история.

— Какво? В този… Но, аз мисля, тази работа е най-дълбока тайна, а ето че вие ми представяте синьор Казанова като посветен.

— Знаете каква важна задача го е довела тук. Всемогъщият господар прави разрешението й трудно и както почти вярвам, е по-скоро склонен да осигури на един измамник сто милиона. Аз не съм дал на граф Дьо Сен Жермен тържествен обет за мълчание, така че мога да говоря за тайната си с когото ми е угодно. Имах основателна причина да се доверя на синьор Казанова. Това стана снощи при граф д’Афри и сега ние вече сме в състояние да ви услужим с резултат.

— Наистина ли? Целият съм в слух!

— Депозираният коронен диамант все още ли ви се намира под ръка?

— Не. Предоставих го на разположение на Всемогъщия господар, а той го предаде за съхранение на банкера Хоуп.

— Проверен ли беше?

— От трима експерти с непогрешими очи.

— И какво гласи тяхната преценка?

— Той е истински.

— Аха! Действително ли?

— Да. Господарят на Генералните щати проявява голяма склонност да приеме предложението на граф Дьо Сен Жермен.

— В такъв случай трябва да ви кажа, че тримата вещи лица въпреки всичко навярно са се заблудили. Снощи ние подложихме на химически анализ един диамант на графа, който може би някои прецизни познавачи щяха да сметнат за истински.

— При кого?

— При Ван Холмен.

— Той е надежден. Как намери камъка?

— Беше фалшив, макар графът да претендираше, че го бил получил като подарък от граф Дзобор и обяви стойността му на хиляда и двеста гулдена.

— Удивен съм!

— Ние не, защото нищо друго не бяхме очаквали. Тези хиляда и двеста гулдена сега се състоят само в една нищожна купчинка прах, за която никой и една пара не би дал.

— Разказвайте, разказвайте, ако искате да повярвам!