Нощен ездач

Най-млад в основното ядро на „бегълците“, Робърт Пен Уорън е роден на 24 април 1905 г. в Гътри (Кентъки) — район, който още в детинството му е арена на значителни безредици и типично южняшко насилие в резултат на започналата там „Война за черния тютюн“ (тези събития, спомените и документите за тях ще уплътнят по-сетне сюжетната линия на романа „Нощен ездач“). Неочаквано свирепа по методичността на терористичните акции, с които се придружава, тази битка, а и редица още подобни конфликти в тютюнопроизводителните пояси на американския Юг, е в основата си предизвикана от недоволството на южняшките тютюнопроизводители, обединени в мощни, първоначално легални, а не след много и изцяло нелегални сдружения, противопоставящи се на далеч по-силните във финансово отношение тютюнопреработващи или търгуващи с тютюневи изделия тръстове. Като едничко резултатно средство да налагат на изкупвателните фирми своите цени, производителите малко наивно избират терора и с помощта на въоръжени групи „нощни ездачи“ наказват онези измежду собствените си среди, които по една или друга причина приемат цените на изкупвачите и по този начин правят дъмпинг. Робърт Пен Уорън ясно вижда дълбоките икономически предпоставки за зараждането и развитието на тези противоречия, но и не скрива — та дори по такива външни белези като белите качулки — естественото си подозрение, че може би и в този случай (както поначало в политическите машинации на Юга след Гражданската война) в една или друга форма се проявяват много от останалите южняшки комплекси, един само от които е в основата на създадената в 1915 г. организация „Ку-клукс-клан“. Като дете Робърт Пен Уорън живее във фермата на дядо си, ветеран от Конфедерацията, от когото научава безчислени истории за мародерства и беззакония по време на войната. Скоро след като завършва университета Вандербилт — вече е решил, че литературата ще бъде единствената му кариера, — той става активен член на групата на „Бегълците“, обединени около списание „Фюджитив“. След това последователно усъвършенства литературните си познания и натрупва значителна обща култура (в най-добрия смисъл на това понятие) в Йейл и в Калифорнийския университет, а от 1928 до 1930 г. учи в Оксфорд по стипендия на Сесил Роудс. По това време вече издава стихове, есета, статии и литературни рецензии в периодичния печат. Излязла е и първата му книга биография „Джон Браун: създаването на един мъченик“ (1929). Тя като че определя по-нататъшните трайни творчески интереси на писателя — неизменно насочени към социалната проблематика. Достатъчно е да си припомним такива негови прозаични творби, като „Пред вратата на рая“ (1943), добре познатия у нас роман „Цялото кралско войнство“ (1940), „Свят и време“ (1950), „Хор от ангели“ (1915), „Пещерата“ (1959), „Пустош“ (1961), „Наводнението“ (1964) и др., за да открием колко дълбоко са свързани те с разбиранията на Уорън за Америка като за един врящ от противоположни социални процеси котел. Обезличаващи, защото се зараждат, развиват и процъфтяват върху духовния разпад на обществото, тези процеси, установява Уорън, са резултат на самата буржоазна цивилизация, изградена въз основа на принципите на егоцентризма. Съдбата на Пърси Мън от „Нощен ездач“ е показателна в това отношение: макар и да разсъждава и действа с най-добри подбуди, смятайки първоначално, че по такъв начин се превръща едва ли не в „ръка божия“ и оръдие на някаква висша справедливост, той ще извърши постъпки, които преди това и него самия биха довели до ужас — оттам преди смъртта си той ще стигне до едно твърде печално самопознание, разбира се, вече неспособно да възвърне вътрешното му равновесие на обективен и честен индивид. Та нали в подобна посока се движи и съдбата на Джек Бърдън от „Цялото кралско войнство“, който напразно се мъчи да осмисли злото, да познае себе си и евентуално да намери някакво спасение, след като вече твърде лекомислено е попаднал в политическите водовъртежи на американската политическа сцена. Не по-различна ще се окаже и участта на Джаспър Херик от „Пещерата“. Уорън си послужва тук със символичното понятие „пещера“ едва ли не в платоновския смисъл. Какво друго може да е онова, към което пред нейния вход се стремят всички блудни, скърбящи, грешни и молещи се, ако не способността в крайна сметка да проникнат и да разгадаят тайната, дълбоко вложена в тях самите? Или да вземем житейското лутане на Сет, младия герой от разказа на Уорън „Къпинова зима“ (сборника „Цирка на тавана и други разкази“, 1948) — твърде малък той трябва да се сблъска със система от несправедливости, този път не само от страна на човека, но и от страна на природата. От смущаващите събития, които са изтръгнали Сет от „зеления рай“ и уютната сигурност на дома, години по-късно той ще извлече урока за „човешката общност“, за необходимостта от братство и взаимна отговорност въпреки и против понякога необяснимите издевателства на ближния и дори на природните сили. Попаднал в житейска и финансова зависимост от магната Богън Мърдок, Джери Калхун (от „Пред вратата на рая“) въпреки волята си се озовава в нечистоплътната среда на охолното общество, в което връзките не приближават хората, а тъкмо обратно — отдалечават ги на вселенски разстояния, в които има място за всички пороци до убийството включително. И когато най-сетне корумпираната финансова империя на Мърдок безнадеждно рухва, изкупителна жертва ще бъде естествено младият Калхун — попаднал в затвора, той ще трябва да си даде мъчителна сметка, че хората, сред които е живял и които са определяли неговите собствени социални контакти и орис, подобно на Дантевите грешници са вече не пред вратата на ада, а дълбоко в жупелната му паст.