Неуговорени срещи

— Спи — прекъсна я Кандид. Не искаше да мисли. За нищо не искаше да мисли. Хиазма — спомни си. И веднага заспа. Не съвсем веднага. Спомни си, че не беше Карл безследно изчезналият; безследно изчезналият беше Валентин и обявата беше за Валентин, а Карл загина в гората и случайно намерила тялото му, сложиха го в оловен ковчег и го изпратиха на Материка. Но, помисли той, всичко това е сън.

Когато отвори очи, Нава още спеше. Лежеше по корем в рова между две коренища, свряла лице в свивката на лявата ръка, а дясната отпуснала встрани, и Кандид видя в мръсната и полуразтворена шепа тънък блестящ предмет. Отначало не разбра какво е, спомни си чудноватия нощен полусън и страха, и облекчението, че ужасното не се беше случило. А след това се сети що за предмет е и дори названието му неочаквано изплува в паметта му. Това беше скалпел. Изчака, проверявайки съответствието между формата на предмета и звученето на думата, разбирайки подсъзнателно, че няма какво да проверява, всичко е вярно, но напълно невъзможно, защото скалпелът с формата и названието си чудовищно не съответствува на този свят. Той побутна Нава.

Нава се събуди, седна и веднага се разбъбри:

— Какво сухо място, никога не съм си представяла, че има таквиз места, и каква само тревица расте, а, Мълчане?… — Млъкна и вдигна юмрука със скалпела. Секунда го гледа, след това писна, хвърли го нервно и скочи на крака. Скалпелът се забоде в тревата и остана щръкнал. Погледнаха го и на двамата им стана страшно. — Какво ли е това, Мълчане? — прошепна накрая Нава. — Какъв страшен предмет… Или не е предмет? Може да е растение, а? Виж, тук всичко е толкова сухо, може да е покълнало?

— А защо ти се вижда страшен? — попита Кандид.

— Как да не е страшен — отвърна Нава. — Ти само го вземи… Опитай, опитай, тогава ще разбереш защо е страшен. И аз не знам защо е страшен…

Кандид взе скалпела — беше още топъл, а острият му връх студенееше и ако плъзнеш предпазливо пръст, можеш да намериш мястото, където вече не е топъл и става студен.

— Откъде го взе? — попита Кандид.

— Отникъде не съм го вземала — отвърна Нава. — Сигурно сам се е вмъкнал в ръката ми, докато съм спала. Усещаш ли колко е студен? Сигурно е искал да се стопли и се е мушнал в ръката ми. Никога не съм виждала такива… такова… не знам даже как да го кажа. Все пак сигурно не е растение, сигурно е гадина някаква, може да има и крачета, само че ги е скрила, затова е толкова твърда и злобна… Да поспим още, Мълчане? — Тя зяпна към Кандид. — А бяхме ли през нощта в селото? Ами че бяхме, имаше човек без лице и той мислеше, че съм момче. Търсихме къде да поспим… Да, а след това се събудих, нямаше те, започнах да опипвам… Ето кога се е вмъкнал в ръката ми! — рече тя. — Ама чудна работа, Мълчане, тогава хич не се страхувах от него, даже напротив… Трябваше ми за нещо…

— Всичко е било сън — решително каза Кандид. Побиха го тръпки — спомни си нощта. И Карл. И как едва забележимо отметна глава: бягай, докато си здрав и читав! И това, че живият Карл беше хирург.

— Какво така млъкна, Мълчане? — неспокойно попита Нава, вгледана в лицето му. — Накъде си зяпнал?

Кандид я отбутна настрана.

— Сън е било — строго повтори той. — Забрави. По-добре потърси нещо за ядене, а аз ще го заровя…

— Не знаеш ли за какво ми е трябвало? — попита Нава. — Исках да направя нещо… Не обичам таквиз сънища, Мълчане — рече тя. — Да забравиш… Закопай го по-дълбоко, инак ще се измъкне и пак ще запълзи към селото, да плаши хорицата там… Добре ще е да сложиш отгоре по-голям камък… Копай де, а аз ще потърся храна. — Тя подуши въздуха. — Наблизо има плодове, чудна работа, откъде на такова сухо място плодове.

Тя леко и безшумно затича по тревата и скоро се скри зад дърветата, а Кандид остана да седи, стиснал в дланта си скалпела. Не го зарови — изчисти острието със стиска трева и мушна скалпела в пазвата си. Спомни си всичко и въпреки това не разбираше: странен сън, страшен, от който — по нечие недоглеждане — е изпаднал скалпел. Жалко, помисли той, днес главата ми по чудо е бистра и въпреки това не разбирам. Значи никога няма да мога.

Нава се върна бързо и изсипа от пазвата си цяла купчинка ягоди и няколко едри гъби.