Нещо лично

— Джо Ричър — кимна тя. — По онова време бях старши агент, а той служеше във военното разузнаване. Работихме заедно по един случай.

— А сега ще добавите колко хубави неща е казал за мен — вероятно, че съм бил най-гадното копеле в цялата долина. Ще използвате като лост за въздействие един мъртвец.

— Съжалявам за загубата ви. Но той наистина говореше хубави неща за вас.

— Ако Джо беше тук сега, щеше да ми каже да побягна, без да се обръщам. Ключът е в самото име: „военно“ и „разузнаване“. Освен това познаваше О’Дей.

— А вие не харесвате О’Дей, нали?

— Мисля, че някой трябва да го награди с медал и после да го гръмне. А след това да кръстят някой мост на него.

— Може би идеята не е била добра.

— Изненадан съм, че все още не са го изритали.

— Крепят го именно кризи като тази. Непоклатим е повече от всякога. Той командва парада.

Не казах нищо.

— Не можем да ви накараме насила — промълви след кратка пауза Скаранджело.

Свих рамене.

— Ще остана, защото дължа една услуга на Рик Шумейкър.

Бях предвидим.

6

Малко по-късно Скаранджело си тръгна и остави след себе си едва доловим аромат на парфюм. Изкъпах се и си легнах. О’Дей имаше навика да започва деня със заседание, на което планирах да присъствам непосредствено след закуска. Само че не намерих закуската. Бледата светлина на утрото ми помогна да се ориентирам: бяхме забити в един от най-далечните краища на Поуп Фийлд. Прецених, че съм поне на километър и половина от най-близката столова. А може би и на много повече. Бяха ми наложили ограничения в придвижването, а да се разхождаш из Форт Браг без разрешение не е най-умното нещо на света. Не и при създалите се обстоятелства. Всъщност при никакви обстоятелства.

Така че пак тръгнах обратно към червената врата. Открих Кейси Найс в една стая с маса, отрупана с най-различни кифли и понички, разпределени в големи чинии. До тях имаше картонени кутии с кафе. Не военно, а от „Дънкин Донътс“. Частен кетъринг. Реформи. Всичко, което може да спести някой долар.

— Добре ли спа? — попита Кейси Найс.

— По-добре, отколкото в някоя хралупа.

— Често ли ти се случва да спиш в хралупа? — полюбопитства тя.

— Говорех образно.

— Значи си се наспал?

— Абсолютно.

— Снощи посети ли те някой?

— Да, Джоун Скаранджело.

— Добре.

— Коя е тя всъщност?

— Заместник на заместник-директора на отдел „Операции“.

Звучеше като второстепенна позиция, но не беше. На езика на ЦРУ съкращението ЗЗДОО означава принадлежност към един много тесен кръг на върха. Тя беше един от най-осведомените хора на планетата. Обичайното й работно място би трябвало да е някой кабинет в Лангли, поне осем пъти по-голям от моя контейнер, със затрупано от телефони бюро.

— Май наистина приемат нещата на сериозно, а? — подхвърлих.

— Не мислиш ли, че трябва?

Не отговорих, тъй като в стаята се появи самата Скаранджело. Тя поздрави с кимване, а след това си взе един мъфин и чаша кафе. После се обърна и излезе. Аз си взех две кифли, една празна чаша и цяла кутия кафе. Прецених, че мога да я поставя в края на заседателната маса, за да си доливам. Като алкохолик на бара.

Сутрешното заседание се проведе в стая на втория етаж, съседна на кабинета на О’Дей. Нищо особено. Четири квадратни маси, събрани в средата. Осем стола около тях, въпреки че присъстваха само пет души. О’Дей, Шумейкър и Скаранджело вече бяха заели местата си. Кейси Найс седна до Скаранджело, а аз избрах средния от трите свободни стола. Сложих до себе си картонената кутия с кафе и отхапах от първата кифла.

Пръв взе думата Шумейкър. Пак беше с бойната си униформа с по една звезда на пагоните. Това не ме изненада за разлика от встъпителния му анализ — логичен и стегнат, напълно оправдаващ звездите на раменете му.

— Правителството на Полша е на път да обяви предсрочни избори. Вероятно и Гърция ще направи същото. На пръв поглед това прилича на демокрация в действие, но ако вникнем по-дълбоко в Конституцията на ЕС, ще открием клауза, според която държавните глави на страните членки имат право да отлагат срещи на върха, в случай че в две или повече от тях се провеждат избори. Казано с други думи, хукнали са към гората. Срещата на ЕС няма да се състои. Това ни позволява да се прехвърлим на тази на Г-8, която е след три седмици. Достатъчно време имаме за идентифициране на мишената.

Поех си въздух и понечих да кажа нещо, но дългата ръка на О’Дей се стрелна към мен с дланта напред. Сякаш се мъчеше да укроти кучето си.

— Знам, искаш да ни предупредиш, че това е твърде общо предположение и че мишената може да е всеки — рече той. — Но нас не ни интересува дали ще ударят друг. Стига да не е държавен глава, ще танцуваме от радост. Дотогава обаче ще приемаме, че заплахата за световните лидери е факт.

— Щях да попитам кои са в Г-8 — успях да кажа аз.

Страшно тъп въпрос, ако съдя по начина, по който всички около масата се размърдаха нервно и извърнаха очи встрани.

— Ние, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония и Русия — изреди страните Кейси Найс.

— Това не са осемте най-развити икономики в света — поклатих глава аз.