Непознати пътища

Потресен, Джоуи осъзна, че не знае отговора на въпроса й.

— След онази нощ, общо взето, спрях да чета вестници. Не гледах новините по телевизията. Превключвах станциите по радиото всеки път щом пуснеха емисиите. Казвах си, че няма нужда да ги слушам, защото винаги говорят за самолетни катастрофи, за наводнения, пожари и земетресения. Но всъщност… страхувал съм се да не чуя нещо за осакатени и убити жени. Не исках да науча за някоя подробност, като извадени очи например, и тя да ме събуди от амнезията.

— Значи, доколкото знаеш — всичко се е случило наистина. Наистина са намерили дванайсет трупа в тази църква, единайсет по пейките и един на олтара.

— Ако наистина е станало така и труповете са били открити, никой не е свързал Пи Джей с убийствата. Защото в моето бъдеще той си е на свобода.

— Божичко! Мама и татко! — Селест се отдели от Джоуи и изтича към дъното на залата.

Джоуи се втурна след нея и я последва през отворената порта към улицата.

Селест се подхлъзна, падна на колене, изправи се и продължи да тича, заобикаляйки колата откъм седалката до шофьора.

Когато стигна до колата, Джоуи чу някакъв тътен зад себе си, помисли си, че е гръмотевица, ала осъзна, че шумът идва изпод краката му. Над покрива на колата Селест го погледна притеснена:

— От избухванията е.

Тътенът се усили заплашително, улицата се затресе под краката им, сякаш отдолу имаше тунел, през който минава влак, и после изведнъж люлеенето и зловещият звук утихнаха. Някаква минна галерия се срути под земята.

Джоуи се заоглежда, но не видя никъде пукнатини и попита:

— Къде е?

— Сигурно в друга част на града. Хайде, хайде, побързай — подтикна го тя и влезе в колата.

Джоуи седна зад волана и уплашен, че внезапно избухване ще разпука улицата и ще погълне мустанга, подметна: — Избухвания значи, а?

— Никога не съм усещала толкова силен трус. Може и да е точно под нас, но много надълбоко, толкова дълбоко, че не е избил на повърхността.

— Все още — довърши Джоуи.

12

Макар че гумите бяха зимни, поднесоха на няколко пъти по пътя за дома на Селест, ала Джоуи овладя колата и завърши благополучно пътешествието. Къщата на семейство Бейкър беше бяла със зелени первази и две тавански прозорчета.

Джоуи и Селест се затичаха по замръзналата поляна, избягвайки алеята отпред заради поледицата. Лампите на първия етаж светеха и красивите фигури на скрежа блестяха по прозорците; на верандата също светеше. Налагаше се да влязат предпазливо, понеже не знаеха дали Пи Джей вече не е вътре. Нямаше как да знаят кое от трите семейства е първо в списъка му за посещения.

Селест обаче беше паникьосана. Отключи набързо и се втурна в антрето, като викаше:

— Мамо! Татко! Къде сте? Мамо! Никой не отговори.

Джоуи знаеше, че не може да спре Селест, затова я последва, докато тя се втурваше в стаите, блъскайки вратите, викайки родителите си с нарастващ страх. На долния етаж имаше четири стаи, на горния — също, освен това имаше и две бани — къщата не беше палат, но беше хубав дом и навсякъде имаше книги. Накрая Селест провери и своята стая, но родителите и не бяха там.

— Хванал ги е — повтаряше като обезумяла тя.

— Не, не мисля. Огледай се — няма следи от насилие, Няма признаци, че се е водила борба. А не смятам, че те щяха да го последват доброволно, не и в тази буря.

— Тогава къде са?

— Ако им се е наложило неочаквано да отидат някъде, щяха ли да ти оставят бележка?

Без да отговаря, Селест се обърна, излетя в коридора и се затича надолу по стълбите към първия етаж.

Джоуи я настигна чак в кухнята, където тя вече четеше някаква бележка, закачена на коркова дъсчица до хладилника.

Селест.

Бев не се е върнала от църковната служба тази сутрин. Никой не знае къде е. Шерифът я търси. Отиваме в Ашървил при Фил и Силви. Загубили са ума и дума от притеснение. Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Каквото и да стане, ще се приберем у дома преди полунощ. Надявам се, че си изкарала добре у Линда. Заключи вратите. Не се притеснявай. Бев ще се върне. Бог няма да позволи нещо да й се случи. Обичам те, мама.

Селест обърна гръб на корковата дъска и се втренчи в стенния часовник — показваше девет и две.

— Слава Богу, че не може да се добере до тях — с облекчение въздъхна тя.

— Ръцете — внезапно се сети Джоуи. — Дай да ти видя ръцете.

Селест ги вдигна. Ужасяващите рани бяха избледнели до леки синини.

— Сигурно взимаме правилни решения — каза той и се разтрепери от облекчение. — Променяме съдбата. Поне твоята. Просто трябва да продължим в същия дух.

Вдигна поглед към нея и видя, че тя втренчено гледа нещо над рамото му. Сърцето му подскочи и той се обърна, вдигайки заплашително лоста срещу невидимата опасност.

— Не — побърза да го успокои Селест. — Просто видях телефона. Можем да се обадим за помощ. На шерифа. Нека да знаят къде е Бев и къде да търсят Пи Джей.

Телефонът беше стар модел с шайба. Джоуи не беше виждал такъв от доста време. Странно, но повече от всичко останало това го убеди, че се е върнал с двайсет години назад. Селест набра номер, ала веднага започна да натиска нервно вилката: