Непознати пътища

Иска само да помогне, взима куфарите и ги занася до багажника на колата, докато леденият дъжд го шиба по гърба. Отключва багажника и вдига капака, малката лампичка светва слабо като полуизгоряла свещ, притулена от рубиненочервено стъкло. Всъщност светлината е червена, защо крушката е изцапана с кръв. Миризмата на прясна кръв направо го задушава и на него му се повдига. Тя е там. Тя е там. Тя наистина е там, нищо, че е толкова неочаквано, та чак прилича на халюцинация, ала тя наистина е там, така реална като кроше в зъбите. Гола е, но е увита в полупрозрачна мушама. Лицето и не се вижда от дългата руса коса и от кръвта по мушамата. Едната и ръка не е завита и разкрива ужасна рана в средата на дланта. Сякаш се протяга умолително към него, търсейки милост и защита, които не е открила в жестоката нощ. Сърцето му блъска така силно в гърдите, че притиска дробовете му и той не може да си поеме дъх. Някъде в небесата се търкалят електрическите мълнии и той започва да се моли да го порази гръм, за да се присъедини към мъртвата блондинка, защото животът след ужасната гледка би бил непоносим, болезнен, безрадостен и безсмислен. Тогава зад гърба му някой заговаря с глас малко по-силен от ромолящата песен на дъжда и вятъра:

— Джоуи.

Щом не му позволяват да умре точно тук и точно в този миг, в бурята, той започва да се моли на Бог да го убие, да го ослепи, само и само да не бъде свидетел.

— Джоуи, Джоуи.

В гласа се долавя такава болка. Джоуи се извръща от обезобразения труп. На мъглявата кървава светлина се изправя срещу трагедията, срещу унищожаването на още четири живота освен този на момичето в багажника неговия, на майка му, на баща му, на брат му.

— Исках само да помогна — казва той на Пи Джей. Само да помогна.

Джоуи издиша, сетне вдиша, хриптейки:

— Брат ми е. Той я е убил.

11

В църквата имаше плъхове. Два от тях, огромни и тлъсти, заприпкаха в дъното на светилището, църкаха и хвърляха удължени сенки на оскъдната светлина, а после изчезнаха в една дупка на стената.

— Брат ти ли? Пи Джей? — изненада се Селест.

Макар че в гимназията тя беше пет години след Пи Джей, Селест знаеше кой е той. Всички в Ашървил и околните селища знаеха кой е Пи Джей Шанън дори преди да стане световноизвестен писател. В прогимназията Пи Джей беше най-младият куотърбек в историята на футболния отбор, превърна се в спортна звезда и изведе съотборниците си до окръжния шампионат, а после направи същото и в гимназията. Беше отличен ученик, говорител на класа си през последната година от учението си, беше обичливо момче, красиво, чаровно и забавно.

И това, което въобще не се връзваше с тялото в багажника — Пи Джей беше много мил. Занимаваше се с благотворителност в църквата „Богородични мъки“. Когато някой приятел се разболееше, Пи Джей пръв го посещаваше с подарък и множество пожелания за здраве. Ако някой приятел изпаднеше в беда, Пи Джей пръв подаваше ръка. За разлика от другите спортисти той не се възгордяваше и както общуваше с училищните атлети, така го виждаха да си говори приятелски с хилавия, късоглед президент на клуба по шах. За разлика от другите популярни момчета Пи Джей никога не проявяваше жестокост към по-срамежливите. Той беше най-страхотният брат на света.

Но освен това беше жесток убиец.

Джоуи не можеше да приеме тези две истини. Би могъл да се побърка, ако се опиташе да го направи.

Все още коленичил край олтара, той пусна студената китка на мъртвата жена. От докосването до плътта и беше получил смразяващо кръвта мистично прозрение. Дори и в този единствен миг да видеше самото превръщане на нафората в свещената плът на Христос, нямаше да бъде толкова шокиран.

— Пи Джей си беше дошъл от Ню Йорк за уикенда — заразказва Джоуи на Селест. — След колежа си намери работа като помощник-редактор в една голяма издателска къща, възнамерявайки да работи там, докато успее да влезе във филмовия бизнес.

Онази събота четиримата много се смяхме, радвахме се, че сме заедно. В неделя сутринта след месата Пи Джей отиде да се види с приятели от училище, да се поразкара с колата и да се порадва на пъстрата есен. Наричаше го „дълга, мързелива, носталгична баня“. Това ми беше казал, че ще прави през целия ден.

Селест обърна гръб на олтара и се загледа в залата или защото не издържаше гледката на мъртвото тяло, или защото се ужасяваше, че Пи Джей ще се промъкне обратно в църквата и ще ги свари неподготвени.

— Обикновено в неделя хапвахме към пет часа, но мама отложи малко вечерята заради брат ми, а той се върна в къщи едва след шест, доста след като се беше стъмнило. Извини се и каза, че е загубил представа за времето. По време на вечерята беше във вихъра си, шегуваше се, беше пьлен с енергия, сякаш спомените за отминалите дни бяха влели нов живот в тялото му.

Джоуи покри голата ръка на мъртвото момиче. Имаше нещо неприлично в продупчената и длан, разголена върху олтара, въпреки че църквата и без това беше осквернена. Селест мълчаливо изчакваше той да продължи разказа си.