Мъртви в Далас

— Струва ми се, че най-после започвам да го проумявам — казах аз. — Но искам и ти да разбереш, че различието помежду ни често ме измъчва. Понякога имам нужда да се оттегля и да си отдъхна. Но наистина се опитвам да свикна, защото много те обичам. — След щедрото ми обещание да се срещнем някъде по средата на пътя, веднага се сетих и за собствената си болка. Улових го за косата, търкулнах го по гръб и се надвесих над него. — А сега ми кажи какви ги вършиш с Порша Белфльор.

Бил сложи огромните си длани върху бедрата ми и започна да разказва.

— Тя ме потърси веднага след като се прибрах от Далас. Още същата нощ. Прочела за нападението и искаше да разбере дали не познавам някого от свидетелите. Казах й, че съм присъствал лично — за теб не споменах, — а тя сподели, че разполага с ценна информация. Твърдеше, че някои от използваните при атаката оръжия са закупени от магазин „Шеридън“ в Бон Темпс. Поинтересувах се откъде има тази информация, но тя каза, че в качеството си на адвокат няма право да разгласява подобни сведения. Тогава я попитах защо изобщо ме търси, след като няма намерение да ми съобщи нищо повече. Порша отвърна, че е съвестен гражданин и се чувства длъжна да ми го каже, защото ненавижда беззаконието. Избрала мен, защото други вампири не познавала.

Точно толкова щях да й повярвам и ако беше казала, че е специалистка по ориенталски танци.

Присвих очи и се замислих.

— Порша и пет пари не дава за гражданските права на вампирите — казах аз. — Може да иска да се пъхне в панталоните ти, но изобщо не я е грижа за вампирските проблеми.

— Да се пъхне в панталоните ми? Що за израз е това?

— Е, хайде сега, чувал си го и друг път — отвърнах аз, леко засрамена.

Той поклати глава и по устните му пробяга усмивка.

— Да се пъхне в панталоните ми — повтори той, произнасяйки го съвсем бавно. — И аз бих се пъхнал в твоите, ако не беше гола. — Той раздвижи дланите си нагоре-надолу, за да ми покаже какво има предвид.

— Чакай малко — казах аз. — Остави ме да помисля.

Ръцете му притиснаха хълбоците ми и бавно започнаха да ги мачкат. Как да мисли човек при това положение!

— Спри, Бил! — срязах го аз. — Слушай, Порша сигурно иска да я виждат с теб, защото се надява да я поканят в онзи сексклуб, за който всички разправят.

— Сексклуб? — вдигна вежди Бил, без да прекъсва заниманието си.

— Да, не ти ли казах, че… о, Бил, не… още съм изтощена от… Ох! О, божичко! — Ръцете му ме сграбчиха здраво и той проникна в мен, преди да успея да си поема дъх.

— О-ох! — изстенах аз. Направо се разтапях. Пред очите ми затанцуваха цветни петна и неусетно загубих контрол над движенията си. Стигнахме кулминацията едновременно и аз се отпуснах задъхана в прегръдката му.

— Не искам да се разделяме повече — каза Бил.

— Не знам… на мен започна да ми харесва да се събираме след дълга раздяла.

— Не! — каза той и през тялото му премина остатъчна тръпка. — Това е чудесно, но по-добре да напусна града за няколко дни, отколкото да се карам отново с теб. — Той отвори широко очи. — Наистина ли си изсмукала куршум от рамото на Ерик?

— Да. Той каза, че трябва да го направя, преди куршумът да зарасне в плътта му.

— А каза ли ти, че в джоба си има сгъваем нож?

Едва не хлъцнах от изненада.

— Не. Наистина ли? Но защо не ми е казал?

Бил вдигна вежди и ме изгледа с насмешка.

— Познай!

— За да ме накара да посмуча рамото му? Сигурно се шегуваш!

Бил продължаваше да се усмихва иронично.

— О, Бил! Как можах да се хвана на въдицата му? Чакай малко… но той беше прострелян! Този куршум можеше да улучи мен, но той ме пазеше.

— Как?

— Като лежеше отгоре ми…

— Нямам какво повече да добавя.

— Но, Бил… да не би да искаш да кажеш, че цялата работа е нагласена?

Той отново повдигна вежди и леко се усмихна.

— За едно лягане отгоре ми да се остави да го прострелят? Да бе, как пък не!

— Но е успял да те накара да погълнеш от кръвта му.

— Само една-две капки. Останалото изплюх — казах аз.

— Една-две капки от стар вампир като него са напълно достатъчни.

— Достатъчни за какво?

— Вече знае доста неща за теб.

— Какви неща? Размерът на роклята ми?

Бил се усмихна, но така, че тръпки да те побият.

— Не, ще знае как се чувстваш. Кога си ядосана, кога си в настроение за любов…

Свих рамене.

— И за какво ще му послужи тази информация?

— Може би не е толкова важно, но ти все пак си имай едно наум — предупреди ме Бил. Изглеждаше съвършено сериозен.

— Все още не мога да повярвам, че някой ще тръгне да спира куршум с тялото си само за да ме принуди да глътна капка от кръвта му. Пълен абсурд! Знаеш ли какво, струва ми се, че повдигна този въпрос не за друго, а за да спра да те разпитвам за Порша. Само че аз не съм приключила. Според мен Порша си мисли, че ако излиза с теб, някой ще я покани в онзи клуб. Щом няма нищо против да я чука вампир, значи ще бъде съгласна и на други работи. Така си мислят те — бързо добавих аз, щом видях изражението на Бил. — И Порша се надява, че като попадне в този клуб и поразпита наоколо, ще разбере кой е убил Лафайет и Анди ще се измъкне от тази каша.

— Доста заплетен сценарий.