Мъртви в Далас

— Не ти трябва — прошепнах. Матовото лице на Лиз пребледня. Изкушавах се да й обясня защо съм се намесила, но си имах принципи. Никога не коментирах нещата, които съм научила по нечестен начин. — Ти си разумно момиче. Ще се справиш.

Точно тогава Джейсън се обърна, а аз се запътих да обслужа една от масите. Излизайки зад тезгяха, забелязах Порша Белфльор на входа. Оглеждаше се из мрачния бар, сякаш търсеше някого. За моя изненада, този някой се оказах самата аз.

— Суки, имаш ли минутка? — попита тя.

Личните ми разговори с Порша се брояха на пръстите на едната ми ръка, ако не и на единия ми пръст. Представа нямах защо съм й притрябвала.

— Седни тук — кимнах към празната маса в моя район. — Ей сега ще дойда.

— А, добре. Тогава ще си поръчам чаша вино. Мерло, ако обичаш.

— Нося го веднага.

Напълних внимателно чашата й и я сложих на подноса. Хвърлих бърз поглед наоколо и след като се уверих, че клиентите ми изглеждат доволни, отнесох подноса до масата на Порша и седнах срещу нея. Наместих се на ръба на стола, за да е видно, че съм готова да скокна веднага, ако някой клиент ожаднее.

— С какво мога да ти помогна? — Пригладих косата си и любезно й се усмихнах.

Порша не откъсваше поглед от чашата си. Завъртя я между пръстите си, отпи глътка и внимателно я постави точно в центъра на подложката.

— Искам да те помоля за услуга — каза най-после тя.

Елементарно, Уотсън! След като личните ми разговори с Порша се побираха в рамките на две изречения, тя едва ли искаше да си приказваме за времето.

— Нека позная. Брат ти иска да се гмурна в мислите на клиентите, за да разбера нещичко за онази оргия, на която е присъствал Лафайет. — Очаквах го.

Порша изглеждаше смутена, но в погледа й се четеше решителност.

— Никога не би те помолил за такова нещо, ако не беше загазил сериозно, Суки.

— Никога не би ме помолил, защото не ме харесва, въпреки че винаги съм се държала любезно с него. Винаги! Но сега опира до мен, защото е в безизходица.

Бледата кожа на Порша пламна. Знаех, че нямам право да си го изкарвам на нея заради брат й, но в крайна сметка, тя изпълняваше ролята на посредник по своя воля. А тази роля… Хм, сетих се за собствената си посредническа мисия от предишната нощ и се зачудих дали днес трябва да се чувствам късметлийка.

— Аз бях против — измърмори тя. Да моли за услуга сервитьорка, при това Стакхаус, си беше сериозен удар по гордостта й. Никой не харесваше дарбата ми. Никой не искаше да ровичкам в собствения му мозък. Но всеки желаеше да изровя нещичко от чуждите мисли, независимо дали това ми харесваше, или не.

— Сигурно си забравила, че неотдавна Анди арестува брат ми по обвинение в убийство. — Е, впоследствие се наложи да го пусне, но все пак.

Порша почервеня още повече. На път беше да се подпали.

— Забрави тогава! — изрече тя с малкото останало достойнство, което успя да събере. — И без това не ни трябва помощ от странна птица като теб.

Явно бях прекрачила границата на търпението й, тъй като тя винаги е била сдържана.

— Чуй ме внимателно, Порша Белфльор. Ще надам едно ухо. Но не заради теб или брат ти, а защото харесвах Лафайет. Той беше мой приятел и винаги се е държал мило с мен, за разлика от теб и Анди.

— Не те харесвам.

— Не ми пука.

— Проблем ли има, скъпа? — попита хладен глас иззад гърба ми.

Беше Бил. Мислено се докоснах до него и почувствах приятен покой. Чуждите мисли жужаха наоколо като пчели в буркан, а Бил се носеше помежду им като облак прохлада. Великолепно усещане!

Порша скочи от стола си толкова рязко, че едва не го обърна. Страхуваше се от близостта на Бил, сякаш той беше отровна змия или нещо подобно.

— Порша просто ме молеше за услуга — бавно казах аз и осъзнах, че нелепата ни троица вече привличаше любопитни погледи.

— В замяна на всички добрини, които Белфльор са сторили за Стакхаус? — попита Бил. Порша се фръцна и излетя от бара като буреносен облак. Бил я изпрати с поглед, преливащ от задоволство.

— Да се чуди човек за какво беше всичко това! — казах аз и се облегнах назад. Ръцете му ме обгърнаха и той ме притегли по-близо до себе си. Усещането наподобяваше прегръдка с дърво.

— Вампирите в Далас са готови с тяхната част от уговорката — каза Бил. — Можеш ли да тръгнеш утре вечер?

— Ами ти?

— Мога да пътувам в ковчега си, ако проявиш желание да ме прибереш от летището. Така ще разполагаме с цяла нощ, за да разберем какво се иска от нас в Далас.

— Значи ли това, че ще трябва да те отведа до летището в катафалка?

— Не, слънчице. Просто бъди там. Има транспортни фирми, които си вадят хляба с това.

— Превозват вампири през светлата част от денонощието?

— Да, имат специален лиценз за това. Беше ми нужно време, за да го осмисля.

— Да ти отворя бутилка? Сам е сложил няколко на нагревателя.

— С удоволствие. Нека е нула положителна.

Моята кръвна група. Сладур. Усмихнах му се, но не насила, като за клиенти, а искрено и от сърце. Голям късмет извадих с него въпреки трудностите, които животът ни сервираше. Не можех да повярвам, че бях целунала друг мъж, и моментално пропъдих тази мисъл от главата си.