Мъртви в Далас

Влезе Пам, а след нея и докторът. Ако се бях надявала, че Ерик има предвид нормален лекар със слушалки около врата, отново щях да се разочаровам. Този лекар беше джудже от женски пол и дори не й се наложи да се наведе, за да ме погледне в очите. Бил сновеше наоколо, напрегнат до пръсване, и наблюдаваше прегледа изкъсо. Дребната женица носеше бял панталон и бяла престилка, досущ като униформите на болничните лекари. По-точно, когато все още се обличаха в бяло, а не в зелено, синьо или какъвто там друг цвят им попаднеше пред погледа. Женицата имаше огромен нос, матова кожа и невероятно гъста и къдрава златистокестенява коса, подстригана сравнително късо. Напомняше ми за хобит4. А може би наистина беше хобит. През последните няколко месеца възприятията ми за реалността бяха доста размити.

— Каква е вашата специалност? — Едва събрах сили да я попитам.

— Лечителска — отвърна тя с изненадващо дълбок глас. — Отровили са те.

— Ето защо имам чувството, че ще умра — измърморих.

— Така и ще стане, и то съвсем скоро — отвърна тя.

— Много благодаря, докторке! Какво може да се направи по въпроса?

— Нямаме голям избор. Отровата вече действа. Чувала ли си някога за комодския варан5? Устата му гъмжи от бактерии. Е, раните, които нанасят менадите, са също толкова токсични. Когато варанът ухапе жертвата си, той я преследва в продължение на няколко часа и чака бактериите да я убият. При менадите е, общо взето, същото. Бавната смърт им доставя удоволствие. За комодските варани не съм много сигурна.

Благодаря за научнопопулярната беседа, докторке, ама нямаше нужда.

— Какво можеш да направиш по въпроса? — повторих аз през стиснати зъби.

— Мога да промия външните рани. Но отровата вече е в кръвообращението ти, затова трябва да източим кръвта ти и да я подменим с нова. А това го умеят вампирите. — Добрата докторка изглеждаше много доволна от перспективата за съвместна работа. На мой гръб. Тя се обърна към събралите се вампири. — Ако само един от вас поеме отровената кръв, това изобщо няма да му се отрази добре. Страничен ефект от менадската магия. Ако беше комодски варан, ехееей… — Тя се разсмя от все сърце.

Мразех я. От болка сълзи ми течаха по бузите.

— Така — продължи тя. — Когато приключа, всеки един от вас ще се изреди да пийне по мъничко. После ще й прелеем нова кръв.

— Човешка! — подчертах аз, за да няма недоразумения. Бях пила вампирска кръв няколко пъти — веднъж от Бил, за да оцелея след тежък побой; после още веднъж, за да преживея някакъв преглед; и веднъж… хм… съвсем случайно, колкото и странно да звучи. Така че имах представа какви промени настъпват в човешкия организъм след поглъщане на такава кръв и предпочитах да го избегна. Вампирската кръв е модерен наркотик сред богатите, но това си е техен избор.

— Ако Ерик успее да използва връзките си и да намери човешка — каза джуджето. — Но поне половината количество спокойно може да бъде и синтетична. Аз съм доктор Лудвиг, между другото.

— Мога да намеря кръвта, дължим й го — обади се Ерик и аз въздъхнах с облекчение. Какво ли не бих дала да можех да зърна лицето на Бил в този момент! — Коя кръвна група си, Суки? — попита Ерик.

— Нула положителна — отвърнах. Най-често срещаната, слава богу!

— Не би трябвало да е проблем — рече Ерик. — Пам, ще се погрижиш ли?

Отново усетих раздвижване в стаята. Доктор Лудвиг се наведе напред и започна да ближе гърба ми. Изпищях.

— Тя е лекар, Суки — обади се Бил. — Остави я да си върши работата.

— Но тя може да се отрови така! — възкликнах аз в опит да измисля нещо, което да не прозвучи расистки. В интерес на истината, не исках никой да ближе гърба ми — нито джуджета от женски пол, нито едри мъжки вампири.

— Тя е лечителка — смъмри ме Ерик. — Стига си мрънкала!

— Ох, добре, нека ближе тогава! — примирих се аз. — Между другото, още не съм чула извинение от теб. — Язвителността ми бе по-силна дори от инстинкта за самосъхранение.

— Съжалявам, че менадата те е нападнала.

Изгледах го кръвнишки.

— Не е достатъчно! — отвърнах, колкото да поддържам някакъв разговор. Имах нужда от разсейване.

— Суки, ангелче, въплъщение на любовта и красотата, направо съм смазан, че проклетата злобна менада е посегнала на нежното ти, разкошно тяло в желанието си да ми изпрати съобщение.

— Аха, нещо такова имах предвид. — Ако не ме болеше толкова, щях да се размажа от удоволствие. Извиненията трябва да са или от сърце, или многословни. Ерик нямаше сърце, така че и това вършеше работа. — Това съобщение означава, че тя ти обявява война, така ли да го разбирам? — попитах аз, опитвайки се да не мисля за езика на доктор Лудвиг. Пот се лееше от мен, болката в гърба ме съсипваше, а по лицето ми се стичаха сълзи. Цялата стая сякаш плуваше в жълта като гной мъгла. Ерик изглеждаше изненадан.

— Ами… не точно — предпазливо отвърна той. — Пам?

— Кръвта пътува насам — каза тя. — Лоша работа.

— Да действаме ли? — тревожно извика Бил. — Започва да си променя цвета.