Читаем Мъртви преди мрак полностью

Спомних си, че и Арлийн направи това преди време, когато назначиха Доун. Ние имахме повече връзки с местните от Сам, който сякаш никога не се включваше в нищо. Той беше в Бон Темпс вече от шест години и не бях срещала никого, който да знае каквото и да било за живота му, преди да купи бара.

Разположих се на бюрото на Сам с дебела папка с кандидатури. Само след няколко минути вече ги бях сортирала на три купа: преместили се; наети другаде и подходящи за работата. От последните отделих тези, с които не мога да работя, защото не ги понасям, и починалите. Сред тях бе молбата на момиче, което загина при автомобилна катастрофа миналата Коледа. Когато видях името й, ми стана тъжно за близките й. Следващият формуляр бе на Модет Пикинс. Бе дала молбата си на Сам три месеца преди смъртта си. Явно работата в „Грабит Куик“ не е била особено вдъхновяваща. Когато хвърлих поглед на попълнения формуляр, ми направи впечатление колко е грозен почеркът и колко лош правописът. Отново ми стана жално. Опитах се да си представя брат си… да прави секс с нея и да го заснеме… що за начин да уплътниш времето си. Зачудих се на ума му. Не го бях виждала, откакто отпътува с Дезире. Надявах се, че се е прибрал жив и здрав. Мацката си беше жив таралеж в гащите. Искаше ми се Джейсън да заживее с Лиз Барет, тя разполагаше с достатъчно здрав разум да го държи на повърхността.

Напоследък, когато и да се сетех за него, все се притеснявах. Само ако не познаваше толкова добре Модет и Доун! Оказа се, че тези, които са ги познавали интимно, бяха доста. И двете бяха хапани от вампир. Доун бе харесвала груб секс. Нямах представа от предпочитанията на Модет. Много мъже минаваха за бензин и кафе през „Грабит Куик“, много мъже идваха и в бара. Единствено малоумният ми брат обаче бе записал на филм как прави секс с Модет и Доун.

Загледах се в голямата пластмасова чаша със студен чай на бюрото на Сам. Бе зелена и с надпис в сигнално оранжево: „Големият Кетчър от Грабит Куик“. Сам също познаваше и двете. Доун работеше за него, а Модет бе кандидатствала за работа тук. На него определено не му се нравеше, че се срещам с вампир. Може би това бе принципното му отношение по въпроса. Точно в този момент Сам влезе и аз подскочих така, сякаш са ме заловили да правя нещо нередно. Точно каквото и правех в тетрадката си. Да имаш лоши помисли за приятел, не беше хубаво.

— Коя купчинка е хубавата? — попита, но ме погледна озадачено.

Подадох му не повече от десет молби.

— Това момиче, Ейми Бърли, — посочих най-горната — има опит, замества в бара „Добрите стари времена“. Чарлси е работила с нея, така че би могъл да я попиташ.

— Благодаря ти, Суки. Това ще ми спести излишно губене на време.

Кимнах в потвърждение.

— Добре ли си? — попита той. — Днес си някак сдържана.

Погледнах го по-внимателно. Изглеждаше както обикновено. Но съзнанието му бе затворено за мен. Как го правеше? Съзнанието на Бил също бе затворено, но той е вампир. А Сам определено не е.

— Просто Бил ми липсва — казах нарочно.

Дали щеше да ме поучи за опасността да се излиза с вампири?

— Ден е. Няма как да бъде тук — отговори Сам.

— Естествено — отвърнах стегнато и тъкмо се канех да добавя: „Той е извън града“, се зачудих дали е разумно да го правя, след като имам някакви подозрения по отношение на шефа си, макар и малки. Излязох от офиса толкова бързо, че Сам зяпна изумен.

По-късно същия ден го видях да говори дълго с Арлийн. От начина, по който се оглеждаха, ми стана повече от ясно, че ме обсъждат. Сам се върна в офиса с изключително тревожен вид. Но повече не се засякохме за разговор до края на деня.

Беше ми трудно да се прибера тази вечер у дома, защото знаех, че ще съм сама цяла нощ. Когато оставах сама преди, ми беше спокойно, защото знаех, че Бил е само на едно телефонно обаждане. А сега не беше така. Опитах се да се почувствам добре от факта, че след падането на мрака Буба ще изпълзи от дупката си и ще ме охранява. Но не успях.

Обадих се на Джейсън, но го нямаше у дома. Звъннах в „При Мерлот“ с надеждата да е там, но когато Тери Белфльор вдигна телефона, каза, не се е появявал.

Чудех се какво ли прави Сам тази вечер. Странно бе, че не излиза на срещи кой знае колко. Не беше поради липса на предложения, не един път съм била свидетел. Доун бе особено настъпателна. Тази вечер не можех да измисля нищо, от което да съм доволна.

Зачудих се дали Буба е наемният убиец, наемният вампир, на който Бил се е обадил, когато е решил да разкаже играта на чичо Бартлет. Недоумявах също защо е избрал такова слабоумно същество да ме пази.

Всяка книга, към която посягах, някак не беше подходящата. Всяка програма по телевизията, която се опитвах да гледам, изглеждаше ужасно скучна. Зачетох се в „Тайм“ и се издразних на склонността към самоубийство, завладяла толкова много нации. Метнах списанието през стаята.

Съзнанието ми се блъскаше като животно, което се опитва да излезе от клетка. Не можех да се концентрирам върху нищо и не можех да си намеря място.

Когато телефонът звънна, скочих на крака.

— Ало! — произнесох рязко.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература