Мостът на птиците

Възможно ли е сред някои от почитаемите ми читатели да се намерят един или двама души, конто възнамеряват да се оженят за пари? Спомням си много добре как един следобед майордомът ми обясни как трябва да се спазват порядките в един знатен дом. Любимата съпруга на Окълвания Хо и седемте й дебели сестри пиеха чай в Градината на четиридесетте изящни благоухания. Припадащата дева обиждаше здравия разум на своите придворни дами в Алеята на скъпоценните пауни, а Прародителката гълчеше слуга, изтървал чаша върху Терасата на шестдесетте блаженства.

— Слугата подава на гостенина чаша с гравирана дръжка и поднос, разположен на запад от триножника — поясняваше майордомът. — Гостът поема чашата, като я улавя за дръжката с дясната си ръка, с длан навътре и поставя чашката върху подноса.

— Отрежете му главата! — изрева Прародителката.

— Сетне той поглежда на изток, западно от триножника — продължаваше майордомът — и очаква да му се поднесе полагаемата му се храна. Каква ще е тя се определя от одеждите му, като се започне с чадъра, държан от неговите слуги.

— Глупости на търкалета — промърмориха презрително съпругата на Окълвания Хо и седемте й дебели сестри.

— Чадърите на сановниците от първа и втора степен са покрити с жълточерна ефирна материя, поръбени са с червени копринени дантели и имат три реда спирало-образни сребърни намотки. Чадърите на сановниците от трета и четвърта степен са същите, само дето намотките са червени.

— Простете ми, госпожо! Разбира се, че „Наръчник за бродиране на благородните дами“ е написан от Конфуций! — проплака една придворна дама.

— Чадърите на сановниците от пета степен — продължаваше майордомът — са покрити със синя ефирна материя и сребърните им спирали са само два реда. На сановниците от шеста до девета степен са покрити със синя необработена коприна, копринените дантели също са червени, но имат само един ред спирали.

— Хвърлете тялото в кочината! — изрева Прародителката.

Това ми стигаше.

8. Танцуващото момиче

Една нощ заедно с Ли Као се отбихме в работилницата на Окълвания Хо. Той плачеше и държеше в ръцете си евтин сребърен гребен. Когато се успокои достатъчно, за да може да говори, помоли ни да изслушаме неговата история. Обясни ни, че няма с кого другиго да сподели своите мъки и радости. Ли Као го накара първо да изпие чаша вино и след това всички седнахме.

— Преди няколко години съумях да сторя нещо, което се хареса на Прародителката — започна Окълвания Хо. — Тя великодушно ми позволи да си взема наложница, но нямах пари. Не можех да си позволя да се сдобия с някоя изтъкната дама или дори с прислужницата на някоя изтъкната дама, така че си взех една танцьорка от Ханджоу. Името й бе Сияйна звезда. Бе много красива и доблестна н я обичах от все сърце. Тя не ме обичаше, естествено, защото съм стар, грозен и с малодушието на червей, но аз никога не й се натрапвах и според мен тя се радваше на прилично щастие. Подарих й този гребен в знак на моята любов. Както можете да видите, не струва много, защото не можах да си позволя нещо по-скъпо, но тя го носеше, за да ми достави удоволствие. Преди това никога не се бях влюбвал и в глупостта си реших, че щастието ми ще трае вечно.

Една нощ Прародителката бе поканила няколко офицери от крепостта. Сред тях бе и един млад капитан от знатен род, за когото всички говореха, че Прародителката го гласи за съпруг на Припадащата дева. По някакъв повод беше споменато името на Сияйната звезда и капитанът цял се превърна във внимание. Рече възбудено, че тя не била обикновена танцьорка. Била се превърнала в жива легенда в Ханджоу благодарение на смелостта и умението, които проявявала в изпълнението на Танца на сабите. Младият капитан, който имаше славата на известен фехтовач, каза, че би дал всичко на света, за да се срещне с такъв противник. Тъй като в състезанията по танците със саби няма съсловни различия Прародителката позволи на Сияйната звезда да покаже умението си. Когато тя отвори една стара пленил кошница и извади оттам две саби, видях, че сърцето й се бе скрило в техните остриета. Тя ми позволи да разтрия тялото й с благовонни масла и аз се възхитих от гордостта и щастието, които бяха изпълнили погледа й Прекрасната ми танцьорка премина през вратата като царица.

Танцьорите със саби, разбира се, са облечени само с набедрени превръзки. Не можах да понеса мисълта да видя Сияйната звезда изложена като парче месо пред сладострастните погледи на войниците и не присъствах на танца. Не бях и длъжен. Откъм двореца вятърът донесе звука на звънтящи стоманени остриета, които се сблъскваха все по-шумно и все по-често. Чух ръкопляскания, а след това и одобрителни викове. Шумът от биенето на барабаните закънтя като гръмотевица, а когато пясъчният часовник отбеляза края на състезанието одобрителните възгласи продължиха поне десет минути. Съдиите отказаха да излъчат победител. Заявиха, че само боговете имат правото да дават оценка на други богове и разделиха наградата между двамата състезатели.