Мостът на птиците

— Яж! — нареди Скъперника Шен на козата. След като младите хора вече са се опознали, прието е да закрепят познанството си чрез Рибарския съюз. Невъзможно е да участваш в Рибарския съюз, ако не си се опознал близко с някого.

— Злато! — крещеше Скъперника Шен.

Сетне се изпива чаша вино и се обсъждат сравнителните достойнства. Споровете обикновено се решават в полза на хрътките преди настъпването на деветия ден на есента.

— Яж! — викаше Скъперника Шен.

Тогава младият господин обикновено свири на лютня, а младата дама танцува по начин, който би бил шокиращ, ако се танцуваше пред публика. Сетне се сгушват като Шестте гугутки под корниза в дъждовен ден.

— Злато! — крещеше Скъперника Шен.

След като вече е установено приятелство, остава само една стъпка до духовното сливане. То се постига най-бързо чрез Играта на феникса в яркочервения процеп.

— Яж! — крещеше Скъперника Шен.

Накрая се стига до вино, любовни стихове и до повторение на танца на Пърхащите пеперуди. Вече обаче бавно н лениво, и с кикот. И така продължава това в Китай чак до сутринта, когато е възможно някой да се освободи от страстите си достатъчно, та да се сети да провери качеството на жълтиците.

— О, най-съвършени и проникновени от партньорите, каква е тази отвратителна воня. — прозина се Хубавата Пин.

— О, несравнима красавице, боя се, че е знак за скорошното появяване на Скъперника Шен — отвърнах тъжно аз, докато се измъквах от леглото и си обувах панталоните.

— А какви са тези сърдити викове, о, най-нежни от огнените тигри? — попита Хубавата Пин.

— Боя се, че Скъперника Шен въоръжава седемте си полугладни слуги с тояги, о, благоуханен розов лист — въздъхнах, докато прибирах сандалите, туниката, сребърните дантели, украсени С нефрит, красивата шапка и позлатеното ветрило от Сечуан.

— Милостиви Буда, какво е това противно нещо, което се просмуква изпод вратата? — извика Хубавата Пин.

— Боя се, че това са кози изпражнения и че Скъперника Шен е някъде наблизо. Сбогом, вселенска прелъстителко — извиках аз и през прозореца изскочих на улицата.

Ли Као, добре отпочинал след една приятно прекарана нощ в компанията на Дебелата Фу и Едноокия Вон, ме очакваше. Изрази одобрение на блясъка, появил се в очите ми. Наведох се и той скочи на гърба ми. След това се понесох с все сила в посока към стените на града. Зад гърба ни се чуваха писъците на Скъперника Шен:

— Върнете ми моите петстотин жълтици!

6. Обаятелната госпожица

Пътят ни към дома на Прародител ката минаваше през стръмни планини, така че по-голямата част от времето Господаря Ли прекара върху гърба ми. Необятното небе се изпълваше от горски звуци всеки път, когато вятърът повееше през високите дървета. Облаците приличаха на белите платна на кораби, прекосяващи безкраен син океан.

Един ден, след като се спуснахме по последния планински скат, се оказахме в зелена долина. Ли Као ми посочи нисък хълм пред нас.

— От другата страна на този хълм би трябвало да се намира лятното имение на Прародителката. Да ти кажа право, много ми се ще отново да я видя.

Спомни си за нещо, случило се преди петдесет години, и се усмихна.

— Воле, чух, че оттогава тя била надебеляла много. Прародителката обаче беше най-красивата млада жена, която съм срещал през живота си. Можеше да бъде и най-очарователната, когато го пожелаеше. При все това, в нея имаше нещо, което ме караше винаги да бъда нащрек, пък и старият Вен ми бе много симпатичен. Благодарение на историята с Прокопий и другите варвари се радвах на голямо благоразположение в двора. Дори ми бе позволено да се доближавам до трона в посока изток-запад, вместо да се тътря на колене откъм южната му страна. Един ден отидох при императора и с лукава усмивка му казах, че съм уредил скришом да наблюдаваме новобрачна двойка, която е на път да консумира щастливия си съюз. Вен имаше такава слабост, така че с тихи стъпки се отправихме към моите покои. Там дръпнах една малка завеса и му посочих двойката с пръст.

— О, Сине на Небесата — казах му аз, — можеш да забележиш, че женитбата с определен вид самки може да има неприятни странични ефекти.

— Новобрачните бяха двойка богомолки — продължи Господаря Ли. — Докато самецът щастливо се съвкупяваше, свенливата му съпруга изви нежната си шия и го обезглави. Краката на младоженеца продължаваха да се движат, докато младоженката изяждаше главата му, от което можеш сам да прецениш къде точно е бил разположен мозъкът му. След тази сцена императорът се замисли върху истинската стойност на бракосъчетанието. Прародителката обаче успя да му се качи на главата н аз бях заточен в Серендип. С това извадих късмет, защото вече не бях в двореца, когато тя отрови клетия Вен и започна да избива всеки, който се окажеше пред очите й.

Вече бяхме достигнали върха на хълма и погледнах надолу. С ужас установих, че имението приличаше на огромно военно укрепление. Заемаше почти цялата долина и бе обградено от високи двойни успоредни стени. Пространството между тях се обхождаше от стражи и зли кучета. Навсякъде се виждаха войници.