Месията на Дюна

— Искате да бъдете родоначалница на кралската династия — продължи Едрик, сякаш не я бе чул. — Това няма да стане, ако не се присъедините към нас. Повярвайте на пророческата ми дума. Императорът се е оженил за вас по политически съображения, но никога не ще споделите ложето му.

— Значи ясновидецът си падал и по надничане в чужди постели — насмешливо подметна Ирулан.

— Императорът е по-здраво обвързан със своята наложница от свободните, отколкото с вас! — озъби се Едрик.

— А тя не го дарява с наследник — каза Ирулан.

— Разумът е първата жертва на силните чувства — промърмори Сцитал. Усети как бликналият гняв на принцесата тутакси бе обуздан от укора му.

— Не го дарява с наследник — изрече Ирулан с глас, издаващ наново овладяно спокойствие, — защото тайно я тъпча с противозачатъчни средства. Такова признание ли очаквахте?

— Императорът едва ли би се радвал да го узнае — усмихна се Едрик.

— Вече съм измислила как да го излъжа — каза Ирулан. — Той може и да има усет за истината, но понякога е по-лесно да повярваш на лъжата.

— Трябва да направите избора си, принцесо — каза Сцитал. — Разберете ли го, ще се спасите.

— Пол се държи почтено с мен. Аз заседавам в Съвета му.

— От дванадесет години сте височайша съпруга. Проявил ли е поне капчица топлота към вас през това време? — запита Едрик.

Ирулан поклати глава.

— Чрез гнусните орди на свободните той свали баща ви от трона, ожени се за вас, за да узакони претенциите си за върховна власт, ала така и не ви увенча с короната на императрица — добави Едрик.

— Едрик се мъчи да ви разколебае чрез чувствата, принцесо — подметна Сцитал. — Не е ли любопитно?

Тя се обърна към лицетанцьора, видя наглата му усмивка и отговори с леко повдигане на веждите. Сцитал усети, че вече е наясно — ако се поддадеше на влиянието на Едрик и си тръгнеше оттук като участница в съзаклятието, тия моменти можеха да останат скрити от пророческата дарба на Пол. Ала ако откажеше да се ангажира…

— Не ви ли се струва, принцесо, че Едрик въвежда в нашия заговор съвършено излишни силови методи? — запита Сцитал.

— Вече подчертах, че ще се съобразявам с най-справедливото решение — заяви Едрик.

— И кой ще го определи? — заинтересува се Сцитал.

— Той иска тя да се включи безрезервно — изръмжа светата майка. — Помежду ни не бива да има измама.

Сцитал видя, че Ирулан се е отпуснала в поза за размисъл, прикривайки длани в ръкавите на роклята. Навярно сега обмисляше подхвърлената от Едрик примамка — да основе кралска династия! Може би се питаше какъв план са подготвили съзаклятниците, за да се предпазят от нея. Трябваше да прецени много неща.

— Сцитал — обади се Ирулан след малко, — казват, че вие, тлейлаксианците, се придържате към странни понятия за чест — жертвите ви винаги да имат спасителен изход.

— Стига да го открият — потвърди Сцитал.

— А аз жертва ли съм? — запита Ирулан.

Сцитал избухна в смях. Светата майка изсумтя.

— Принцесо, няма от какво да се боите, вие вече сте наша — изрече Едрик с тих, настоятелен глас. — Нима не шпионирате императорските придворни по заръка на началството от Бене Гесерит?

— Пол знае, че докладвам на учителите си — каза тя.

— Но не им ли доставяте материал за мощна пропаганда срещу вашия император? — запита Едрик.

Не „нашият“ император, отбеляза Сцитал. „Вашият“ император. Бене-гесеритка като Ирулан не би пропуснала да схване тази изтървана думичка.

— Става въпрос за сили и начина, по който те могат да бъдат използвани — каза той, пристъпвайки към цистерната на посланика от Сдружението. — Ние, тлейлаксианците, вярваме, че в цялата вселена съществува само неутолимият апетит на материята, че енергията е единственото истинско вещество. А енергията умее да се учи. Чуйте ме добре, принцесо: енергията умее да се учи. Това наричаме сила.

— Не ме убедихте, че можем да победим императора — каза Ирулан.

— Самите ние не сме убедени — отвърна Сцитал.

— Накъдето и да погледнем, силата му се изпречва насреща ни — продължаваше Ирулан. — Той е квизац хадерах, онзи, който може да бъде на много места едновременно. Той е Махди, чиято най-дребна прищявка се превръща във върховна повеля за мисионерите от квизарата. Той е ментатът, чийто пресметлив разсъдък надвишава и най-мощните компютри на древността. Той е Муад’диб, по чиято заповед легиони от свободни изтребват цели планети. Надарен е с оракулска дарба да прозира бъдещето. В него е генетичното съчетание, за което копнее Бене Гесерит.

— Познаваме качествата му — прекъсна я светата майка. — Знаем още, че онова чудовище, сестра му Алая, притежава същото генетично съчетание. Но при все това, те и двамата са хора. Следователно имат слабости.