Месията на Дюна

Разбира се, той е събрал в себе си градивните съставки на историята — идеални и идеализирани. Този мъж, роден под името Пол Атреидес в една от древните велики династии, е бил обучен от майка си, бене-гесеритката лейди Джесика, в най-дълбоките тайни на изкуството прана-бинду¤ и чрез него е постигнал съвършен контрол над нервите и мускулите си. Нещо повече, той е бил ментат — човек, надарен с интелект, чиито възможности надвишават тия на забранените от религията механични компютри, използвани в древността. И, най-вече, Муад’диб бил онзи квизац хадерах, когото генетичната програма на Сестринството¤ е търсила в течение на хиляди поколения.

Прочее, тъкмо квизац хадерах, „онзи, който може да бъде на много места едновременно“, пророкът, мъжът, чрез когото Бене Гесерит се надявал да овладее съдбините на човечеството, се превърнал в император Муад’диб и сключил брак по сметка с дъщерята на победения от него падишах-император.

Помислете за парадокса на този миг и скритото в него поражение, защото навярно сте чели и други истории, тъй че в общи линии знаете фактите. Под ръководството на Муад’диб дивите племена на свободните наистина победили падишах Шадам IV. Те разбили сардаукарските легиони, съюзническите части на Великите династии, харконските армии и наемниците, закупени с парите, които бил отпуснал Ландсрадът. Муад’диб повалил на колене космическото Сдружение¤ и издигнал сестра си Алая на религиозния трон, който бене-гесеритките смятали за свой.

Той сторил всичко това и много повече.

Мисионерите от квизарата¤ на Муад’диб пренесли религиозната си война през космическите бездни и я разпалили до мащабите на джихад¤, чийто устрем траял само дванадесет стандартни години, ала за това време религиозният колониализъм подчинил на едно централно господство цялата цивилизована вселена, ако не се броят някои дребни изключения.

Той го сторил, защото завладяването на планетата Аракис, наричана по-често Дюна, му давало монопол над най-драгоценната валута — подмладяващата подправка меланж, отровата, даряваща живот.

Това е още една съставка от идеалната история — вещество, чието психохимическо въздействие разплита възлите на времето. Без меланж светите майки от Сестринството не можели да извършват своите чудодейни подвизи и експерименти за контрол над човешкия род. Без меланж щурманите на Сдружението не можели да водят кораби през космоса. Без меланж милиарди и милиарди имперски граждани щели да загинат от абстинентна криза.

Без меланж Пол Муад’диб не можел да бъде пророк.

Ние знаем, че в този миг на върховна власт се е криело поражението. Има само един отговор — абсолютно точното и всеобхватно ясновидство е гибелно.

Други истории казват, че Муад’диб бил низвергнат от неприкритите заговорници — Сдружението, Сестринството и научните антиморалисти от Бене Тлейлакс¤ с превъплъщенията на техните лицетанцьори¤. Други истории изтъкват ролята на шпионите в дома на Муад’диб. Много се говори за дюнския тарок2, който замъглил пророческата дарба на Муад’диб. Някои историци обясняват как Муад’диб бил заставен да приеме услугите на гола¤ — труп, изтръгнат от смъртта и обучен да убива. Но те несъмнено би трябвало да знаят, че този гола е бил Дънкан Айдахо, верният съветник на Атреидес, който загинал, бранейки живота на младия Пол.

Все пак, те обрисуват квизаратското съзаклятие, оглавено от Корба Възхвалителя. Стъпка по стъпка ни водят през плана на Корба да превърне Муад’диб в мъченик и да хвърли вината върху Чани, неговата наложница от племето на свободните.

Може ли някое от тия твърдения да обясни фактите, както ги е разкрила историческата наука? Не. Само чрез гибелната същност на пророческата дарба можем да разберем провала на едно тъй безгранично и далновидно могъщество.

Дано и други историци се поучат поне малко от това откровение.

„Муад’диб — исторически анализ“ от Бронсо Иксиански¤

2.

Няма граница между богове и хора. Леко и неусетно едното се съчетава с другото.

Из „Поговорките на Муад’диб“

Въпреки убийствената същност на заговора, който се надяваше да организира, мислите на тлейлаксианския лицетанцьор Сцитал отново и отново се връщаха към скръбното състрадание.

Ще съжалявам, че съм донесъл на Муад’диб болка и смърт, каза си той.

Беше се погрижил да скрие това благодушие от другите съзаклятници. Ала наличието на подобни чувства му подсказваше, че по-лесно се вживява в ролята на жертва, отколкото в тази на нападател — нещо характерно за тлейлаксианците.

Самовглъбен и мълчалив, Сцитал стоеше малко настрани от останалите. Разговорът относно психическата отрова траеше вече доста дълго. Спореха енергично и страстно, но учтиво, със задължителната церемониалност, в която експертите на Великите школи се вкопчваха като слепци, щом се засягаха теми, близки до техните догми.

— Тъкмо си мислиш, че си го намушкал, и изведнъж го гледаш цял-целеничък!