Любовникът на девицата

— Скъпа ми лейди Дъдли, с удоволствие ви приветствам с добре дошла в Денчуърт — каза топло Уилям Хайд. — А да очакваме ли сър Робърт?

Сияйната й усмивка стопли всички тях.

— О, да — каза тя. — До две седмици, а аз трябва да потърся къща за нас и ние ще имаме имот тук!

Робърт, който минаваше през конюшнята на двореца Уайтхол по време на един от ежеседмичните си огледи, обърна глава, когато чу някакъв кон да се приближава бързо в тръс по настлания с калдъръм път. Видя как Томас Блаунт скочи от изтощената си кобила, хвърли поводите на едно конярче и се отправи забързано към помпата, сякаш спешно имаше нужда да облее главата си с вода. Робърт услужливо завъртя дръжката на помпата.

— Новини от Уестминстър — каза Томас бързо. — И мисля, че съм изпреварил всички останали. Може би ще представлява интерес за вас.

— Такива неща винаги представляват интерес. Информацията е единствената истинска валута.

— Току-що идвам от парламента. Сесил успя. Ще прокарат указа за промяната в църквата.

— Значи успя?

— Двама епископи са хвърлени в затвора, за двама се говори, че са болни, а един е изчезнал. Дори при това положение, той постигна мнозинство само с три гласа. Потеглих веднага щом преброих гласовете, и съм сигурен в това.

— Нова църква — каза Дъдли замислено.

— И нов глава на църквата. Тя ще бъде върховен управител.

— Върховен управител? — запита настойчиво Дъдли, поставяйки под въпрос странната титла. — Не глава?

— Това казаха.

— Това е странно — каза Дъдли, повече на себе си, отколкото на Блаунт.

— Сър?

— Кара те да се замислиш.

— Така ли?

— Кара човек да се запита какво ли може да направи тя.

— Сър?

— Нищо, Блаунт. — Дъдли кимна на мъжа. — Благодаря.

Той продължи нататък, извика на един коняр да премести въжето на един оглавник, довърши огледа си в състояние на сдържан възторг, после се обърна и тръгна бавно нагоре по стъпалата към двореца.

На прага срещна Уилям Сесил, облечен за пътуването до дома си в Тиоболдс.

— О, господин секретар, добър ден. Тъкмо си мислех за вас.

Дъдли го поздрави весело и го потупа по рамото.

Сесил се поклони.

— За мен е чест, че заемам място в мислите ви — каза той с ироничната вежливост, с която често си служеше, за да държи Дъдли на безопасно разстояние, и за да напомня и на двамата, че старите отношения между господар и слуга вече не важаха.

— Научавам, че сте възтържествували и сте постигнали промяна в църквата? — попита Дъдли.

„От къде, по дяволите, той знае това? Само аз знаех какво ще бъде гласуването. Дори още не съм получил доклада, за да ми съобщят, че е готово“ — запита се Сесил. „И защо той не може просто да танцува с нея и да язди с нея и да се грижи да е щастлива, докато успея безпрепятствено да я омъжа за граф Аран?“

— Да, може да се съжалява в много отношения. Но поне постигаме съгласие — каза Сесил, като внимателно отдръпна ръкава си от ръката, с която по-младият мъж посягаше да го задържи.

— Тя ще бъде управител на църквата?

— Не повече и не по-малко, отколкото баща й или брат й.

— Нима те не се наричаха „глава на църквата“?

— Смята се, че свети Павел е против ръкополагането на жени в свещенически сан — каза Сесил. — Затова тя не може да бъде наречена „глава на църквата“. Сметнахме, че „управител“ е приемливо. Но ако съвестта ви се тревожи, сър Робърт, то има духовни водачи, които могат да ви дадат по-добри напътствия, отколкото аз.

Робърт се изсмя бързо на уместния сарказъм в думите на Сесил.

— Благодаря ви, милорд. Но общо взето, на душата ми може да се разчита да се погрижи за себе си по тези въпроси. Духовниците ще ви бъдат ли благодарни за такова нещо?

— Няма да ни благодарят — каза Сесил предпазливо. — Но могат да бъдат принудени, подлъгани и убедени с аргументи, а също и заплашени, за да се съгласят. Очаквам борба. Няма да е лесно.

— И как ще ги принудите и подлъжете, как ще ги убедите с аргументи и ще ги заплашите?

Сесил повдигна вежда.

— Като им наложа клетва, полагане на обет за признаване на върховната власт на монарха над църквата. Правено е и преди.

— Не и с църква, която е била изцяло против решението — намекна Дъдли.

— Трябва да се надяваме, че няма да са изцяло против, когато се стигне до избор между това да положат клетва, или да изгубят препитанието и свободата си — каза любезно Сесил.

— Нима предлагате да горим хора? — попита дръзко Дъдли.

— Вярвам, че няма да се стигне до това, макар че баща й щеше да постъпи така.

Робърт кимна.

— На нея ли се полага цялата власт, въпреки различното име? Това дава ли й всички правомощия на баща й? На брат й? Ще бъде ли тя папата на Англия?

Сесил направи лек, изпълнен с достойнство поклон, като се готвеше да се сбогува.

— Всъщност да, и ако ме извините…

За негова изненада по-младият мъж не го задържа, а му направи дълбок, елегантен поклон и се изправи с усмивка.

— Разбира се! Не биваше да ви бавя, господин секретар. Простете ми. У дома си ли отивате?

— Да — каза Сесил. — Само за два дни. Ще се върна съвсем навреме за връчването на отличието ви. Трябва да ви поздравя за тази чест.