Любовникът на девицата

Елизабет си вземаше по съвсем малко от всяко блюдо, а после изпращаше блюдата на фаворитите си, насядали из залата. Бдителни очи следяха къде се изпращат най-хубавите блюда, и когато едно блюдо със задушено еленово месо беше изпратено на Дъдли, се разнесоха няколко приглушени възражения. Шумният, радостен тътен от гласовете на бъбрещите придворни по време на вечеря изпълни голямата зала, слугите разчистиха масите, а после Сесил бе повикан с жест да се качи на издигнатия подиум и застана пред кралицата.

Елизабет даде знак на музикантите да засвирят: никой не можеше да чуе тихия им разговор.

— Някакви вести за наети убийци? — попита тя.

Сесил видя напрегнатото й изражение.

— В безопасност сте — каза той уверено и спокойно, макар да знаеше, че никога вече не би могъл да й каже искрено тези думи. — Пристанищата се наблюдават, пред портите ви има стражи. И мишка не може да влезе, без да разберем.

Тя успя да се усмихне слабо:

— Добре. Кажете им да стоят нащрек.

Той кимна.

— А колкото до Шотландия: прочетох бележката ви този следобед. Не можем да направим това, което предлагате — каза тя. — Не можем да подкрепим бунтовниците срещу една кралица: това означава да подкопаем установения закон. Трябва да изчакаме и да видим какво ще стане.

Бе точно както Сесил беше очаквал. Тя се ужасяваше до смърт да не допусне грешка. Сякаш беше живяла на ръба на катастрофата толкова дълго, че не можеше да събере сили да пристъпи нито напред, нито назад. И беше права да е предпазлива. Всяко решение в Англия имаше сто противници, всяка промяна имаше хиляда. Всичко, което застрашаваше благополучието на отделния човек, превръщаше този човек във враг; всичко, което бе в негова полза, го превръщаше в алчен, ненадежден съюзник. Тя беше кралица, току-що възкачила се на трона, и короната беше опасно нестабилна на главата й. Тя не се осмеляваше да обмисля нищо, което би могло да подкопае властта на кралиците.

Сесил внимаваше по лицето му да не проличи дори следа от тези мисли. Негово дълбоко вкоренено убеждение беше, че интелектът на една жена, дори така забележително добре образована като тази, не може да понесе бремето на твърде много информация, а темпераментът на една жена, особено тази, не е достатъчно силен за вземане на решения.

— Никога не бих могла да подкрепя бунт срещу една управляваща кралица — изтъкна тя.

Сесил тактично избегна да спомене годините, когато Елизабет беше център, а понякога — и подстрекателка — на дузина заговори срещу чистокръвната си, миропомазана полусестра.

— Много добре знам, че искате да подкрепим шотландските протестанти срещу регентката, кралица Мари дьо Гиз, но аз не мога да подкрепя бунтовници срещу властващ крал или кралица. Не мога да се намесвам в делата на друго кралство.

— Наистина, но френската принцеса е готова да се намеси във вашите — предупреди я той. — Вече е поставила хералдическите знаци на Англия в едната четвъртина на герба си, смята себе си за истинската престолонаследница на Англия, а половин Англия и по-голямата част от християнския свят ще кажат, че тя има това право. Ако нейният свекър, френският крал, реши да подкрепи претенциите й за вашия трон, французите могат да нахлуят в Англия още утре, а какъв по-удобен брод за влизане в страната от Шотландия и севера? Майка й, французойка, държи Шотландия за французите в качеството си на регент, френските войници вече се струпват на северната ви граница: какво правят там, ако не чакат да нахлуят? Тази битка е неизбежна. По-добре да се бием с френската армия в Шотландия, с шотландските протестанти на наша страна, отколкото да ги чакаме да се зададат с маршова стъпка по Големия северен път, когато не знаем кой може да се вдигне на оръжие на наша страна и кой може да се вдигне на тяхна страна.

Елизабет се сепна: появата на английските леопарди върху герба на дъщерята на Мари дьо Гиз бе оскърбление, което попадна право в изпълненото й с ревниво собственическо чувство сърце.

— Тя не се осмелява да предяви претенции за трона ми. Никой не би предпочел да се надигне в нейна защита, не би предпочел нея пред мен — каза тя дръзко. — Никой не би искал още една католичка на име Мери на трона.

— Стотици биха го поискали — каза обезкуражаващо Сесил. — Хиляди.

Това я възпря, както той бе предвидил, че ще стане. Видя как тя пребледня леко.

— Хората ме обичат — заяви Елизабет.

— Не всички.

Тя се засмя, но в гласа й нямаше истинска веселост:

— Нима искате да кажете, че имам повече приятели в Шотландия, отколкото в северна Англия?

— Да — каза той безцеремонно.

— Филип Испански ще остане мой съюзник, ако бъдем нападнати — заяви тя.

— Да, докато смята, че ще станете негова съпруга. Но можете ли още дълго да поддържате у него това убеждение? Невъзможно е наистина да смятате да се омъжите за него!