Любовникът на девицата

— Знаеш какво не е наред с мен. Знаеш, че няма лек. Чула ли си нещо от двора?

Беглото виновно изражение, което се плъзна за миг по лицето на Лизи, каза на Ейми всичко.

— Тя няма да се омъжи за ерцхерцога? Заедно ли са?

— Ейми, хората говорят за женитбата им като за нещо напълно сигурно. Братовчедката на Алис, която е приемана в кралския двор, е сигурна в това. Може би е редно да помислиш какво ще правиш, когато той те принуди да му дадеш развод.

Ейми мълчеше. Госпожа Одингсел не смееше да каже нищо повече.

— Ще говоря с отец Уилсън — реши Ейми.

— Направи го! — възкликна госпожа Одингсел, облекчена донякъде от бремето, налагано й от съвестта — да проявява загриженост за Ейми. — Да го повикам ли?

— Ще отида пеша до църквата — реши Ейми. — Ще отида да се видя с него утре сутринта.

Къщата на семейство Хайд граничеше с църковния двор: беше приятно да се върви пеша надолу по лъкатушещата пътека сред нарцисите до покритата порта, вградена в градинската стена. Ейми отвори портата и тръгна по пътеката към църквата.

Отец Уилсън беше коленичил пред олтара, но при звука от отварянето на вратата се изправи на крака и тръгна по пътеката между скамейките. Когато видя Ейми, се спря.

— Лейди Дъдли.

— Отче, имам нужда да изповядам греховете си и да ви помоля за съвет.

— Предполага се, че нямам право да ви изслушвам — каза той. — Наредено е да се молите направо на Бог.

Тя се огледа невиждащо из църквата. Нямаше ги вече красивите прозорци от рисувано стъкло, които бяха стрували на енорията толкова скъпо, преградата между нефа и мястото за хористите беше свалена.

— Какво се е случило? — прошепна тя.

— Взеха рисуваното стъкло от прозорците, и свещите, и потира, и преградата между нефа и мястото за хористите.

— Защо?

Той сви рамене.

— Нарекоха ги папистки капани за душата.

— Тогава може ли да говорим тук? — посочи Ейми към скамейката.

— Бог ще ни чуе и тук, както и навсякъде другаде — увери я свещеникът. — Да коленичим и да го помолим за помощ.

Той отпусна глава в ръцете си и за миг се помоли напълно искрено да може да намери думи, с които да утеши тази млада жена. Тъй като беше чувал някои от клюките от двора, знаеше, че задачата не е по силите му: тя беше изоставена. Но Бог беше милостив, може би нещо щеше да се появи.

Ейми коленичи с лице, заровено в ръцете, а после заговори тихо през щита на пръстите си.

— Съпругът ми, сър Робърт, предлага брак на кралицата — каза тя тихо. — Казва ми, че такова е нейното желание. Казва ми, че тя може да ми наложи развод, че сега тя е папата в Англия.

Свещеникът кимна.

— А какво каза ти, чадо мое?

Ейми въздъхна.

— Провиних се в греха на гнева и ревността — каза тя. — Бях разгневена и злобна, и се срамувам от онова, което казах и сторих.

— Дано Бог ти прости — каза тихо свещеникът. — Сигурен съм, че много си страдала.

Тя отвори очи и го стрелна с тъмен поглед.

— Изпитвам такава болка, та си мисля, че ще умра от нея — каза тя простичко. — Моля се на Бог да ме освободи от тази болка и да ме приеме в своята милост.

— В избраното от Него време — допълни свещеникът.

— Не. Сега — каза тя. — Всеки ден, отче, всеки ден е такова страдание за мен. Сутрин държа очите си затворени с надеждата, че съм умряла през нощта, но всяка сутрин виждам дневната светлина и разбирам, че е настъпил още един ден, който трябва да понеса.

— Трябва да се откажеш от мислите за собствената си смърт — каза той твърдо.

За негова изненада, Ейми му отправи най-сладката си усмивка.

— Отче, това е единствената ми утеха.

Той почувства, както беше чувствал и преди, че не може да съветва една жена, изправена пред такава дилема.

— Бог трябва да бъде твоята утеха и убежище — каза той, прибягвайки до познатите думи.

Тя кимна, сякаш не беше много убедена.

— Трябва ли да дам съгласието си за развод? — попита го тя. — Тогава той ще бъде свободен да се ожени за кралицата, скандалът ще затихне след известно време, страната ще се успокои, а аз мога да бъда забравена.

— Не — каза свещеникът. Не можа да се сдържи: това беше такова дълбоко кощунство срещу вярата, на която все още служеше тайно. — Бог ви е свързал, никой човек не може да ви раздели, дори и ако той е твой съпруг, дори ако тя е кралицата. Тя не може да претендира да бъде папа.

— Тогава трябва да живея във вечно мъчение, задържайки го като свой съпруг, но без неговата любов?

Той замълча за миг.

— Да.

— Дори ако с това си спечеля неговата омраза и нейната враждебност?

— Да.

— Отче, тя е кралица на Англия, какво би могла да ми стори?

— Бог ще те закриля и пази — каза той с увереност, която не изпитваше в действителност.

Кралицата беше повикала Сесил в личния си кабинет в Уайтхол. Кат Ашли стоеше в една прозоречна ниша, Робърт Дъдли — зад писалището й, няколко придворни дами бяха насядали край огнището. Сесил им се поклони вежливо, преди да се обърне към кралицата.

— Ваше величество? — каза той внимателно.

— Сесил, реших. Искам да помолите за мир — каза тя бързо.

Погледът на Сесил се стрелна към сър Робърт, който се усмихна уморено, но не каза нищо.