Читаем Лий Чайлд полностью

Гарбър стана, заобиколи бюрото си и отиде да затвори вратата. Беше по-възрастен от мен и доста по-нисък. Но раменете му бяха широки почти колкото моите. Беше разтревожен. Много рядко си правеше труда да затваря вратата, а още по-рядко пропускаше назидателните поговорки и афоризми, с които тъпчеше главите на подчинените си — убеден, че това е единственият начин да запомнят какво им казва. Върна се обратно на мястото си. Възглавничката изсъска под тежестта на тялото му.

— Чувал ли си за едно място, което се казва Косово?

— На Балканите е — кимнах аз. — Като Сърбия и Хърватия.

— Там ще има война, която ние най-вероятно ще се опитаме да прекратим. Още по-вероятно е да се провалим, засипвайки го с бомби.

— Е, винаги е добре да имаш и план Б — рекох.

— Враждата между сърби и хървати доведе до страхотии. Като в Руанда. Ще се изтрепят, нищо че живеем в края на двайсети век!

— Мисля, че ще го направят именно защото живеем в края на двайсети век.

— Би трябвало да е различно.

— Чакай да видиш какво ще стане в двайсет и първи.

— Нищо няма да чакаме, а ще се опитаме да оправим нещата в Косово.

— Желая ви успех. Само не търсете помощта ми. Аз съм едно обикновено ченге.

— Вече имаме наши хора на място. Временни съветници, нали знаеш. Влизаме, после излизаме.

— За кого говориш? — изгледах го аз.

— За умиротворителните сили.

— На ООН ли?

— Не съвсем. По-скоро само наши момчета.

— Не знаех това.

— Никой не трябва да го знае.

— Откога?

— От дванайсет месеца.

— Искаш да кажеш, че вече цяла година разполагаме наши бойни части на Балканите?

— Не е чак толкова страшно. Става въпрос главно за разузнавателни операции. За всеки случай, ако нещо се случи по-късно. Но главната задача е да успокоим положението. Там действат безброй фракции. Ако някой ни попита какво търсим там, винаги можем да кажем, че ни е поканила другата страна. Така всеки си мисли, че врагът му се радва на нашата подкрепа, и това има възпиращо действие.

— Кого сме изпратили там? — попитах.

— Армейски рейнджъри — отвърна Гарбър.

Според Гарбър Форт Келам продължавала да действа като редовна школа за обучение, но освен това се използвала и като база на две роти редовни армейски рейнджъри, подбрани от 75-и полк. Получили наименованията «Алфа» и «Браво», бойците от тези роти се изпращали тайно в Косово на ротационен принцип, трийсет дни за една смяна. Отдалечеността на Форт Келам го правела отлична база за тайни операции. Не че имаме какво да крием, добави Гарбър. Мисията ни в Косово имала хуманитарен характер и в нея участвали съвсем ограничен брой наши войници. Но Вашингтон си е Вашингтон и по тази причина много неща оставали неизречени.

— Има ли полицейски участък в Картър Кросинг? — попитах.

— Да — кимна Гарбър.

— Нека отгатна. Не стигат доникъде в разследването на убийството и решават да хвърлят въдиците, включвайки в списъка на заподозрените някои хора от базата.

— Така е — кимна Гарбър.

— Включително членове на отрядите «Алфа» и «Браво».

— Да.

— И възнамеряват да им задават всякакви въпроси.

— Да.

— Но ние не можем да им позволим никакви въпроси, защото постоянното пътуване до Европа трябва да бъде пазено в тайна.

— Точно така.

— А имат ли някакви основания?

Надявах се Гарбър да каже «не», но отговорът му беше различен:

— Само косвени.

— «Само»?

— Моментът е бил неблагоприятен. Джанис Мей Чапман е убита три дни след завръщането на отряд «Браво» от Косово. Келам разполага със самолетна писта, на която рейнджърите се приземяват директно. Вече ти споменах, че територията на базата е огромна. Самолетите кацат нощем заради сигурността. През следващите два дни пристигналите рейнджъри остават в базата и дават отчет за мисията си.

— А след това?

— На третия ден бойците получават едноседмичен отпуск.

— Който прекарват в града?

— Общо взето, да.

— Включително на главната улица и пресечките около нея?

— Там са баровете.

— И в баровете се срещат с местни жени.

— Както винаги.

— А Джанис Мей Чапман е била местна.

— При това доста дружелюбна към войниците.

— Страхотно — промърморих аз.

— Била е изнасилена и обезобразена — добави Гарбър.

— По какъв начин обезобразена?

— Не попитах. Не исках да знам. Била е на двайсет и седем, също като Джоди…

Единствената му дъщеря. Най-скъпото му нещо на света.

— Как е Джоди? — попитах.

— Добре е.

— Къде е сега?

— Тя е адвокат.

Каза го така, сякаш ставаше въпрос за място, а не за работа. После на свой ред попита:

— Как е брат ти?

— Доколкото знам, добре — отвърнах аз.

— Още ли е във финансовото министерство?

— Да.

— Той беше добър човек — промърмори Гарбър. Сякаш уволнението от армията беше равнозначно на смърт.

Замълчах.

— И тъй, какво мислиш да правиш там, в Мисисипи? — попита Гарбър.

Да не забравяме, че говорим за 1997-а.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Авантюра
Авантюра

Она легко шагала по коридорам управления, на ходу читая последние новости и едва ли реагируя на приветствия. Длинные прямые черные волосы доходили до края коротких кожаных шортиков, до них же не доходили филигранно порванные чулки в пошлую черную сетку, как не касался последних короткий, едва прикрывающий грудь вульгарный латексный алый топ. Но подобный наряд ничуть не смущал самого капитана Сейли Эринс, как не мешала ее свободной походке и пятнадцати сантиметровая шпилька на дизайнерских босоножках. Впрочем, нет, как раз босоножки помешали и значительно, именно поэтому Сейли была вынуждена читать о «Самом громком аресте столетия!», «Неудержимой службе разведки!» и «Наглом плевке в лицо преступной общественности».  «Шеф уроет», - мрачно подумала она, входя в лифт, и не глядя, нажимая кнопку верхнего этажа.

Дональд Уэстлейк , Елена Звездная , Чезаре Павезе

Крутой детектив / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Самиздат, сетевая литература / Любовно-фантастические романы / Романы