Легенда за камъка

За Златните звънчета се твърдеше освен това, че внушават добродетелни мисли. Жабокът очевидно се нуждаеше от такива. Най-учтиво повдигнах две старчета, за да освободя място за Господаря Ли до жабока.

— Гу-гу-гу? — попитаха старчетата.

— Гу-гу-гу — отвърнах им.

Воднистите изпъкнали очи на жабока бавно се насочиха към Господаря Ли.

— Не съм аз — промълви старецът.

— Имам десет свидетели — отвърна Господарят Ли.

— Лъжат. Нищо не можеш да докажеш.

Жабокът отново се втренчи във въдицата си. Стиснатите му устни издаваха решителност. Стори ми се, че Господарят Ли трудно ще измъкне нещо от него.

— Завиждам ти, Сян — рече тъжно Господарят Ли. — Така блажено си се замислил за своя бъден живот, че си обърнал гръб на сегашния. Решил си да пренебрегнеш дори такова едно светско удоволствие, като добруването на твоя род. Твоят племенник нали се казва Чен? Чен от Чао Чин? Това момче има бъдеще. Чувам, че му потръгнало много в търговията с наркотици. Че е завзел практически целия пазар на „Дяволски чадър“и на „Светкавици“.

Жабокът продължаваше да гледа пред себе си.

— Чувам освен това, че заделя част от печалбата, за да може да стане пълноправен член на съвета на Пурпурното цвете. Предвидливо момче! — продължи Господарят Ли с възхищение. — Казвам ти, че ще отиде далеч, защото знае какво да прави с парите си. Снощи например се запознах с един прекрасен човек, който носеше цяла туба с „Дяволски чадър“ на прах в джоба си. Съобразих, че странните петна по краищата на пръстите му може би се дължат на това, че търгува с монети. Сетих се, освен това, че го бях срещал в сарафницата на Мен. Нищо чудно човек като него да е знаел много тайни, включително и какво се крие в мазето й. Знаеш ли какво видяхме, когато идвахме насам? Видяхме как бандата на Пурпурното цвете разбива сарафницата на Мен. Останах с чувството, че не се опитваха да откраднат нищо. Целта им май бе по-скоро да привлекат вниманието на съдиите върху нещо странно.

Въдицата започна да трепери.

— Всички знаят, че сарафницата на Мен е само прикритие за фалшифицирането на монети — рече замислено Господарят Ли. — Казва се, че същинският ръководител на това начинание е вторият заместник-министър на финансите. Знаеш ли кого видяхме в кръчмата на Едноокия Вон? Видяхме млад човек, очевидно, имащ достъп до всякакви наркотици. Станахме свиде-тели на това как той поднесе малко отбрани „Светкавици“ на Господарката Ху и сетне прошепна нещо на красивото й ухо. Е, познаваш Господарката Ху. Я познай към кого се отправи тя с красивата си малка кама? Позна! Отправи се точно към втория заместник-министър на финансите. Струва ми се, че няма да запази за още дълго време длъжността си на крал на фалшификаторите. Никак не бих се учудил, ако тя се заеме от будния ти племенник с помощта на неговите приятели. Стига, разбира се, някой преди това да не отреже главите им. Жабокът отпусна въдицата си във водата.

— Ли Као, нали няма да сториш това? — възкликна той умолително. — Та той е още момче!

— При това много мило момче, доколкото съм разбрал — отвърна съчувствено Ли Као.

— Е, може и да е малко дивичък, но това е заради младостта — рече жабокът. — Знаеш какви са младите.

— Младостта е нашето бъдеще — изрече назидателно Господарят Ли. — Понякога обаче може да бъде изядена, гарнирана с трюфели и бобов сос.

— Ли Као, ако работиш за тайните служби, бих могъл да ти кажа нещичко — рече жабокът обнадеждено.

— Няма нужда — отвърна Господарят Ли. — Необходима ми е само една експертна оценка, но без шикалкавения — той извади парчето пергамент и го подаде на жабока. — Знаещ ли кой би могъл да е авторът на това нещо?

Жабокът задържа поглед върху пергамента цели пет секунди, преди очите му да се ококорят и челюстта му да увисне от почуда.

— Велики Буда! Питаш ме кой би могъл да направи това? Само боговете биха могли да го направят.

Повдигна ръкописа срещу светлината и забрави за съществуването ни. Ли Као се възползва от това, за да се заеме за сетен път с моето просвещаване.

— Воле, в историята са известни не повече от десет велики мъже, до такава степен овладели изкуството на краснописа, че царе са започвали войни, за да се сдобият с образец от техния труд. Този краснопис няма как да се обърка с друг. Няма истински познавач, който да погледне този текст и да не възкликне: „Та това е Су Ма Чиен!“ Сигурно и ти да си се запознал с някои от неговите текстове, когато си ходил на училище.