Кралицата дева

Джура отговаряше на всички питания, породени от ненаситното женско любопитство, дори на недоумението как могат ириалските мъже да харесват толкова високи жени като нея и Силеан.

— Успяват! — лаконично обясни усилията на ириалските мъже Джура, с принудена усмивка на уста.

Тази нощ тя за първи път откакто ги бяха пленили спа сравнително спокойно.

На сутринта пред вратата ги чакаха повече от сто жени. Джура и Силеан разказваха цял ден. Повечето от жените бяха млади и не си спомняха за времето, когато и в тяхното племе е имало достатъчно мъже. Разказите на Джура им се струваха като вълшебна приказка.

През този ден Джура не говореше вече само за мъжете от другите племена, а обръщаше вниманието на слушателките си върху егоизма на малцината оцелели ултенски мъже, които принуждаваха жените едва ли не да ги обожествяват и да им се подчиняват безпрекословно. Джура дори им разказа за кавгите със съпруга си, когато тя е отстоявала своето собствено мнение. Тя само не каза, че съпругът й е Роуан. Слушателките кимаха недоверчиво с глави, възхитени преразказваха някои от случките.

— И той все още те обича? — попита една жена чрез преводачката. — И не е необходимо да си изрядна, за да задържиш един мъж? Той не те прогонва, ако не успяваш да си винаги добра, мила и обичлива?

— Винаги можеш да кажеш това, което мислиш, без да се страхуваш от наказание?

— И можеш да се разгневиш на мъж?

— Да! — отвърна Джура. — И съпругът ти трябва да ти бъде верен — иначе имаш право да се оплачеш от него в съда. Можеш да изхвърлиш мъжа си от къщи!

Привечер устата на Джура вече я болеше от толкова много приказки. От израза по лицата на слушателките си Джура разбра, че ги е впечатлила. Когато се връщаха обратно в града, жените но улиците кимаха към Джура и Силеан, сочеха ги с пръст, шушукаха възбудено. Джура се усмихна на себе си. Сигурно бойните прийоми на Роуан имаха своите предимства. За себе си тя вече се съмняваше дали би причинила повече суматоха и смут в града, ако вместо с думи го бе атакувала с ириалската мъжка и женска гвардия. Устните й се разтегнаха в прозявка, докато се чудеше какво ще й донесе утрото.

Роуан тъкмо се събуждаше, когато усети някакво раздвижване около двореца. Той не бе успял да заспи до ранни зори, опитвайки се да измисли някакъв изход от положението, в което се намираха. Другите мъже бяха склонни да останат с ултенските жени до края на живота си, но Роуан, за свое собствено учудване, откри че се дразни от умилкването на ултенките. Тази нощ той; употреби доста усилия, за да убеди жените, че няма нужда от партньорка в леглото. Пред себе си той признаваше, че с удоволствие би се отдал на една от предлагащите се жени, но при мисълта как ще се разгневи Джура ако случайно научи за това, предвкусваното удоволствие се изпаряваше.

— Да се завладее Ланкония е лесно, а да се овладее Джура — невъзможно! — промърмори си той и отново се замисли как да измъкне своите хора от копринения затвор без да нарани някоя от жените и без да оскърби мазния Марек.

Отначало Роуан не реагира на надигащите се отвън гневни женски гласове. След като бе живял сред гръмогласните ириали, а после и с Брита, която бе готова да се разкрещи по най-дребния повод, женската гълчава бе престанала да стряска Роуан. Но той си спомни, че е в страна, където жените си съперничат до смърт за вниманието на мъжете и оръжията им са нежните думи и прелъстителните усмивки.

Той седна в леглото.

— Какво ли пак е забъркала Джура? — гласно попита той, абсолютно уверен, че там, където се заформя женски скандал, тя е замесена.

Веднага се облече, забързано кръстосвайки ремъците на ботушите си. Хукна по коридора и задумка по вратите на стаите, където бяха останалите мъже. Всеки от тях бе прибрал по една-две жени в леглото си, а Гералт — три. Роуан нареди на мъжете веднага да дойдат в голямата зала, Само Гералт се опъна.

— Ако не дойдеш, аз ще дойда да те изхвърля! — озъби му се Роуан и тръшна вратата на стаята му зад гърба си.

Затича се по коридора, следван от Дейр и феарените.

Сякаш цяла армия жени нахлуваше в двореца. Лицата им бяха гневни, бяха грабнали всичко приличащо на оръжие, попаднало им под ръка — мотики, гребла, дълги костени игли, тояги и боздугани. Бяха такива мънички жени, толкова оскъдно въоръжени, че представляваха по-скоро забавна, отколкото заплашителна гледка. Но Роуан не се разсмя. Той хвана ръката на една красива тъмнокоса жена, която стоеше до вратата на голямата зала.

— Какво става? — попита я той на ултенски. Жената го изгледа презрително.

— Били сме мамени! — кресна тя. — Бяха ни казали, че всички мъже в Ланкония са умрели от треската и единствените оцелели са тук, в нашия град. Джура ни каза, че това не е вярно!

— Джура! — изсумтя Гералт. — Знаех си, че тя ще срути нашия рай.

Роуан сграбчи предницата на туниката на своя природен брат:

— Сестра ти бе заробена, докато ти се опиваше от плътски наслади. Сега трябва да сложим край на този бунт, който може да докара война за цяла Ланкония.

Гералт се отърси от захвата на Роуан: