Кралицата дева

Джура се изправи, стисна челюсти и се извърна да срещне мъжа, когото вече ненавиждаше.

Потресът, който изпита щом го видя, подкоси коленете й. Той протегна десница, хвана я за ръката и дори и при този лек допир, тръпки преминаха през тялото й.

Гой! Как можеше това да е човекът, с когото тайно се бе срещала. Как не бе видяла русата му коса? След това си припомни, че при първата среща косата му бе мокра, а втората, в конюшнята, бе на тъмно.

Тя отдръпна ръката си и някак успя да му обърне гръб.

— Срещали ли сте се преди? — попита Тал.

— Не — успя да отговори Джура.

— Да — отвърна Роуан едновременно с нея. Тя стоеше неподвижна, отказваща да го погледне — бяха прекалено близко един до друг, за да може да мисли, но въпреки това си даде сметка как жестоко е злоупотребил с нея. Навярно си е мислил, че ако тя го подкрепи, Гералт и поддръжниците му щяха да се присъединят към него, към този английски узурпатор.

— Имал съм честта да видя дамата — обади се Роуан зад гърба на Джура. — Но само отдалеч.

За неин ужас той плъзна ръка по гърба й и хвана края на плитката й.

— И аз съм чувала за теб — обади се Лора любезно, но Джура дори не я погледна. — Но само за уменията ти в битка, а не и за твоята красота.

Джура продължаваше да стои неподвижно, вторачена в едно дърво пред себе си.

— Джура! — изкрещя Тал, но силно се закашля. Женствената Лора се засуети около него и за отвращение на Джура Тал не само й позволи, но като че ли му бе приятно. Искаше да се отдалечи от Роуан, но той здраво я държеше за плитката.

— Отнасяй се с уважение към децата ми — произнесе със затруднение Тал, тъй като гърлото го болеше от кашлицата. — И благодари на дъщеря ми за любезния комплимент.

Джура продължи да гледа напред и не отвърна. Трудно й бе да се съсредоточи, докато този мъж стоеше зад гърба й.

Когато Тал направи опит отново да се надигне, Лора го зауспокоява:

— Моля те, татко, не се разстройвай. Сигурна съм, че Джура е привикнала към подобни комплименти. Роуан, твоят оръженосец и пленникът като че ли се готвят да се избият. Може би трябва да се намесиш.

Джура не се обърна, но усети колебанието му. Той отстъпи едва когато чу звука на желязо, удрящо се в желязо. Без да може да се овладее Джура се извърна, за да наблюдава как се приближава към двете високи момчета, които се опитваха да се убият едно друго. В лицето на единия тя разпозна младежа, който й бе съобщил, че я чакат в конюшнята. Той бе тъмен като ланконите и тя не бе разбрала, че е англичанин. Тъй като предаде съобщението на ланконски тя се зачуди дали не го бе зазубрил и повторил след това.

Виждаше как Роуан крачи през полето към момчетата. Не показваше страх или колебание, когато застана между двамата, гневно размахващи мечове. Роуан просто постави по една длан на гърдите на всяко от момчетата и ги отблъсна. Те се стовариха на земята сред облаци прах.

— Моите хора не се бият помежду си — каза Роуан тихо, но заплашително.

— Аз не съм твой боец — извика Кеон към Роуан. — Баща ми е Брокаин и…

— Аз съм твоят господар — прекъсна го Роуан. — Ти не си зерна, а ланкон и аз съм твоят крал. А сега и двамата идете да почистите ризниците ми.

Монтгомъри, надигайки се от прахта, простена. За да се почисти ризница, тя се слагаше в голяма кожена торба, сипваше се мазнина и се хвърляше като вързоп от човек на човек. Беше равносилно да подмяташ тежък камък напред-назад.

Тал се захили от удоволствие при това разрешение на спора, което намери синът му.

Джура се обърна към него:

— Каквото и да направи той, ти си доволен — изсъска тя към стария мъж. — Та той претендира за трон, който не му се полага. Хвали се, че е крал на всички ланкони, но за да стане такъв ще трябва да обяви война на останалите племена. Какво — ще убие Брокаин и Брита ли? Ами Марек и Уейн? Сега живеем в мир, но ще бъде ли така, ако този мъж просто започне да избива, за да задоволи суетата си, че е крал не само на ириалите? Моля те, не ни го натрапвай; той не е подходящ. Нямаме нужда от повече войни. Всяко племе охранява своите граници. Ако едно бъде унищожено, ще бъдем нападнати и ще престанем да съществуваме. Умолявам те, всички те умоляваме, дай ни крал, който знае как трябва да живеем.

Тал я гледаше ядосано, лицето му се зачерви от потискания гняв, което неистово го накара да се закашля.

— Върви си! — извика Лора, скачайки на крака и се засуети около Тал като разгневена мечка. — Достатъчно го разстрои.

Джура се извърна и без да погледне ни на ляво, ни на дясно напусна тренировъчното поле.

Роуан тръгна към баща си, но очите му следяха Джура в гръб.

— Ти си глупак — успя да каже Тал на Роуан. — Тя ще съсипе живота ти.

Роуан се усмихна.

— Нямам избор. Така както аз ще бъда крал, така и тя ще бъде моя.

— Твоя?… — изуми се Лора. — За какво говорите? Роуан, да не искаш да кажеш, че… ще се жениш за тази жена? Тя е невъзпитана, безжалостна, не мисли за никого освен за себе си и не уважава твоето право да си крал. Тя е съвсем неподходяща дори да живее в нашия дом, а още по-малко да заема почетно място.