Кралицата дева

— Аз… Паднах в тъмнината — промърмори Джура не дотам убедително, а кръвта отново нахлу в лицето й като се сети за мъжа в конюшнята. — Ще се върна да потърся ножа. А ти иди на тържеството; ще се видим сутринта. — Джура побърза да напусне стаята на Силеан преди тя да продължи с въпросите за ножа или за белезите по врата, оставени от мъжа.

Самата мисъл за мъжа караше тялото на Джура да се сгорещява и тя бе благодарна на хладната тъмнина, която скриваше пламналото й лице.

Ножът го нямаше в конюшнята и тя не се съмняваше, че е у него. Облегна се за миг на яслата, затвори очи и се наруга, че е такава глупачка. Два пъти се бе сблъскала с този груб простак и се бе озовала в прегръдките му като някоя долна уличница, а не знаеше нито името му, нито с какво се занимава. Че той можеше да е един от робите, които работеха в града. Но пък беше чист и говореше ириалски с дълбокия си глас, гладко, с правилно произношение, а не завалено, както обикновено чужденците говореха езика й.

Той можеше да й навлече неприятности, мислеше си тя. Можеше да използва ножа, за да я изнудва. Ножът носеше нейния отличителен знак — два лъва, изправени на задните лапи, и хората щяха да разберат, че е неин. Трябваше само да го покаже на Дейр… Какво бе казал той? Синът на Брита? Ако Дейр видеше ножа й в ръцете на друг мъж, щеше да има неприятности между ватели и ириали.

— Идиотка! — наруга се тя гласно. — Ти си проста, с разпасани поли глупачка, която не заслужава да бъде гвардейка. — Излезе от конюшнята, все още ругаейки се.

Пета глава

Джура спа много неспокойно през нощта, а точно преди зазоряване тропането на Гералт но вратата я накара да навлече туниката и панталоните и да дръпне резето. Брат й нахълта гневно.

— Видя ли го? — поиска да узнае той. — Омагьосал е баща ми. Само защото съумя да отвори някаква си ръждясала порта, баща ми мисли, че е способен на всичко. Аз трябваше да отворя портата още преди години.

Джура, все още замаяна от съня, премигваше насреща му. Гералт бе мургав мъж, черната му коса се спускаше до раменете, дебелите, черни вежди почти се сливаха, докато устните се свиваха от гняв. Той удари с юмрук дланта си.

— Вече приказва за пътища и… — не успя да продължи, сякаш собствените му думи го задавяха. — Говори и за търговски панаири. Как си мисли, че ние, ланконите, сме устояли на всички, които са се стремили да ни завладеят? Ние не допускаме никого — ни викинги, ни хуни, а най-малко — лукавите търговци. Кой ги знае дали тайничко не превозват цели армии в каруците си? А сега този… този узурпатор иска да им отворим границите си. За десетина години той ще ни заличи.

Гералт спря да си поеме дъх, но не позволи на Джура да се обади.

— В ръцете му е синът на Брокаин, а го пази като родно дете. Аз съм за това да обесим момчето и когато Брокаин ни нападне, да убием и него. Зерните са наши вратове. Трябва да се защитаваме.

Как да отворим границите си? — зачуди се Джура. — Хвала за това. Та ние ще престанем да съществуваме. Ще бъдем погълнати от нашественици. — Това бе още една причина към натрупаните досега, поради които англичанинът не биваше да става крал. Не само тялото на Тал, но и мозъкът му явно беше болен. Погледна Гералт. Е, поне един човек бе съгласен с нея и не мислеше англичанина за Бог.

— Да, но Тал не вижда това. Днес сутринта се опитах да поговоря с него, но той ми нареди да напусна стаята. — Гералт вирна глава. — Чу ли за Хонориума? Даваш ли си сметка, че можем да се окажем с чужда кралица? Чух, че Брокаин има и дъщери. Ами ако някоя от тях спечели?

Джура можеше само ужасено да гледа брат си. Не бе предвидила подобна развръзка.

Гералт седна до нея и я прегърна през раменете.

— Ти трябва да спечелиш!

— Аз? — попита тя объркана.

— Всъщност трябва да осигуриш Силеан да спечели този мъж. Ще участваш в Хонориума и ще се биеш както никога досега. Трябва да елиминираш всички пришълки, докато останеш сама срещу Силеан.

— Да — кимна Джура уверено — Силеан ще се бие за него.

Гералт направи гримаса на отвращение.

— Тя гледа мъжа със замечтани очи. Не вижда ясно, не чува какви ги приказва.

Джура моментално защити приятелката си:

— Силеан е гвардейка. Тя не може да не вижда, че той е глупак.

— Силеан е и жена — той вдигна едната си вежда. — Ти видя ли го вече?

— Не, но нима ще си променя мнението дори да го видя?

— Той е със светла кожа и коса и някои от жените са се увлекли по него. Мислят с тялото си, а не с ума си. — Той я наблюдаваше внимателно.

Джура го изгледа свирепо.

— И ти си мислиш, че мога да се окажа от тях? — попита тя с цялото негодувание, което изпитваше. — Не Ме интересува дали е красив като бога Наос. Няма да променя мнението си. Той няма право да е крал на Ланкония.

— Браво! — похвали я Гералт, потупвайки я по гърба сякаш бе един от неговите гвардейци и тя залитна напред. — Баща ми пожела да се явиш в двореца, за да бъдеш представена на принца самозванец. Кралят бе наскърбен, че снощи не бе на тържеството.

— Че Тал беше ли? — изненада се тя.