Ковачница на мрак

Гласът на Аномандър изведнъж стана твърд като желязо.

— Благословила е труп?

— Милорд, може ли да попитам къде са погребани останките ѝ?

— Под камъните на пода, жрецо, на прага на къщата. Брат ми настоя и щеше да разкърти камъните с голи ръце, ако не го бяхме сдържали. За жалост имаше доста припряност в това разкопаване. Баща ѝ лежи под земята при входа, а до него е тялото на заложника Крил Дурав. Домашните мечове лежат в кръг около къщата. Жрецо, Майка Тъма никога не е искала душите на мъртвите.

— Не мога да кажа, че вече ги иска, милорд.

— Какво те доведе тук?

— Видения — отвърна Ендест. — Сънища. — Вдигна ръце. — Аз… нося нейната кръв.

Изричането на тези думи отприщи мъката на Ендест и той падна разплакан на колене. Болката го заля на вълни, черни като най-черната нощ, и той чу собствения си глас, накъсан и хлипащ.

А след това лорд Аномандър беше до Ендест, коленичил и с ръка около раменете му. Когато заговори, сякаш не говореше на него.

— Защо прави тя това? Колко рани ще ни накара да носим? Няма да го приема. Майко, щом искаш да споделим твоята вина, погледни към мен. Ще я поема върху себе си и ще я позная като своя добра спътница. Но ти караш всички свои деца да носят бремето на твоето наследство. — Засмя се горчиво. — А какво окаяно семейство сме!

Помогна на Ендест да се изправи и каза:

— Опри се на мен, жрецо. Тези последни стъпки ще направим заедно. Ще отпуснеш ръце на черните камъни, белязали нейния гроб, и ще оставиш петната на нейната кръв. Висша жрица ще бъде, да. Майката знае, тя бе използвана като такава.

Горчивината на тези думи покърти Ендест и колкото и извратено да беше, той извлече от тях сила и подновена крепкост.

Заедно закрачиха по черния път.

А после Ендест видя полукръга от ниски могили прясно натрупана пръст. Видя фасадата на къщата и входа, зеещ без врата. Видя могилата с гробовете на лорд Джаен и Крил Дурав. Всичко това вече беше виждал в сънищата си. Приближиха се смълчани.

Кръв потече отново от дланите на Ендест и закапа силно, щом стигнаха до входа на къщата.

Лорд Аномандър спря и каза:

— Някой чака вътре.

Камъните на пода зад прага бяха разкъртени, неравни и зацапани с пръст, с отпечатъци на длани по тях. Като видя това, Ендест отново спря и промълви:

— В сънищата ми тя все още умираше.

— Боя се, че истината за това е у всички нас — каза Аномандър. Подмина го и пристъпи вътре. — Андарист? Дойдох, за да се откажа от мъстта…

Но онзи, който се надигна от камъка на домашното огнище, не беше Андарист. Беше огромен мъж с наметало от козина.

Ендест стоеше и гледаше, а кръвта от дланите му капеше по камъните на гроба на Енесдия.

Лорд Аномандър закрачи напред и спря пред непознатия.

— Камъкът на огнището? — попита Първият син.

— Изтерзан — отвърна с дълбок глас мъжът. — С доверието е злоупотребено и петната кръв не могат да бъдат отмити от всичко, сполетяло това място.

— Тогава… защо си дошъл?

— Обвързани сме, Първи сине. Чаках те.

— Защо?

— За да защитя своя дар.

— Да защитиш? От мен? Няма да наруша това доверие — въпреки всичко, което Андарист ми отрича. Ще го намеря. Ще поправя това.

— Боя се, че не можеш, Аномандър. Но знам, че ще се опиташ.

— Стой тогава тук, азатанай, до смъртта на сетния ден! Защитавай тази подигравка на благодат, така съвършено изваяна от ръцете ти!

— Обвързани сме — повтори азатанаят, без изобщо да се смути от изблика на Аномандър. — По пътя си тепърва ще ме намираш до себе си.

— За жалост.

Огромният мъж повдигна рамене.

— Вече споделяме нещо.

Аномандър поклати глава.

— Не си ми приятел, Каладън Бруд. И никога няма да бъдеш. Не мога дори да съм сигурен дали твоят дар не е проклятието в сърцевината на всичко, което се случи тук.

— И аз, Аномандър. Друго нещо споделяме.

Ръката на Първия син се стегна на дръжката на меча му.

Но азатанаят поклати глава.

— Не е сега времето, Аномандър, да вадиш това оръжие, и не е мястото тук. Виждам жрец зад тебе. Виждам в дланите му силата на Майка Тъма и кръвта, която пуска тя сега, и с това сделката на вярата е сключена.

— Не разбирам…

— Лорд Аномандър, тя вече има силата на азатанай. Тази сила е родена от кръв и в раждането на бог или богиня точно тази същност трябва да бъде отдадена първа. А вие, които ще бъдете нейни чеда, ще отдавате своята в отговор. И с това Мракът е изкован.

— Не съм сключвал такава сделка — отсече Аномандър.

— Вярата не се интересува от сделки, Първи сине.

— Тя не ми е оставила нищо!

— Оставила те е на мира. Направи от свободата си каквото поискаш, Аномандър. Направи с нея каквото трябва.

— Бих сложил край на тази гражданска война!

— Тогава го сложи. — Каладън Бруд пристъпи към него. — Ако помолиш, лорд Аномандър, ще ти покажа как.

Аномандър видимо се поколеба. Погледна през рамо към Ендест, но жрецът бързо наведе очи и видя, че надгробните камъни са станали пурпурни. Изведнъж се почувства слаб, смъкна се на колене и се хлъзна по тях.

А после чу, сякаш от много далече, как лорд Аномандър попита:

— Каладън, ако поискам това от теб… да ми покажеш как… ще има ли мир?

А азатанаят отвърна:

— Ще има мир.