Кошерът на Хелстрьом

— Тя само се опитва да ви предразположи — обясни Хелстрьом, като незабелязано добави със знаци, обръщайки се към Мимека: „Накарай го да яде с нас!“ Той не изпускаше Джанвърт от погледа си. Преди малко Салдо се беше разминал на косъм. Джанвърт почти бе решил да използва скритото в джоба оръжие. На толкова отчаяни постъпки ли бяха готови хората от тази агенция?

— Вече имах възможност да се убедя, по какъв начин мис Фанси предразполага хората — рече хапливо Джанвърт. — Благодаря, не.

— Е, аз пък ще си изям обяда — заяви Хелстрьом. — А вие можете да се присъедините, или да откажете — ваша воля. — Той застана до Мимека и я хвана под ръка. — Да вървим, скъпа. Направихме каквото можахме.

Джанвърт нямаше друг избор, освен да ги последва в столовата. Той забеляза, че бяха подредени четири комплекта и се зачуди, за кой ли е бил предназначен четвъртият? Крафт? Или Салдо?

Хелстрьом настани Мимека с гръб към китайския шкаф, а самият той седна на централното място, така че вратата към кухнята остана зад него. Посочи на Джанвърт мястото срещу Мимека и го покани:

— Поне можете да седнете при нас.

Джанвърт игнорира поканата, заобиколи масата и се настани до Мимека.

— Където пожелаете — добави Хелстрьом.

Джанвърт погледна към жената. Седеше свила ръце скута си и свела поглед, сякаш четеше молитва. „Ах, колко невинна изглеждаш, сладурче! — помисли си Джанвърт. — Но този път те спипахме на място. И ако се опиташ да се измъкнеш, като приятелчето си, ще те застрелям без да ми мигне окото. После ще му мислим за последствията. Може и да не се прицелвам в краката.“

— Имаме печено свинско за обяд — каза Хелстрьом. — Сигурен ли сте, че не желаете да го опитате?

— За нищо на света — завъртя глава Джанвърт. — За нищо.

В този миг люлеещата се врата на кухнята изскърца и Джанвърт вдигна разтревожено очи. Към масата приближаваше старица с посивели коси и изумително яркосини очи. Дълбоки бразди покриваха лицето й, което разцъфна в усмивка, веднага щом старицата забеляза Хелстрьом. Джанвърт премести поглед към него тъкмо навреме за да забележи, че подава на старицата странен сигнал, движейки трескаво пръстите си. В същото време Хелстрьом и младата жена, седнала срещу него размениха многозначителни погледи.

— Каква правите вие? — запита Джанвърт.

Хелстрьом видя, че Джанвърт е проследил сигналите и погледна с отегчено изражение към тавана. С Джанвърт щяха да си имат ядове, ако не успеят да го примамят да яде. Чакаха го толкова много неотложни задачи, а и Салдо беше твърде млад, за да поеме на гърба си цялото бреме. Вярно, край него имаше доста по-възрастни съветници, но Хелстрьом знаеше, че понякога Салдо бе доста твърдоглав и невъзприемчив към чуждото мнение. Нищо чудно да не обърне внимание на съветите на кошерните мозъци.

— Зададох ви въпрос — повтори раздразнено Джанвърт.

— Исках само да намекна на хората си, че е необходимо да ви успокоим и да ви предразположим да приемете поканата за обяд — отвърна все така отегчено Хелстрьом. Ще му повярва ли Джанвърт?

— Ха, надявайте се! — извика Джанвърт. Той погледна отново старицата. Стоеше неподвижно зад Хелстрьом, с ръка върху дръжката на кухненската врата. Защо не говореше тази стара кучка? Така ли щеше да стои, като вкопана, докато някой й каже какво трябва да прави? Изглежда точно това възнамеряваше да стори.

Настъпи тишина, докато тримата обмисляха положението.

„Правилно ли го прецених? — питаше се Хелстрьом. — Да подам ли сигнал, че могат да ни сервират?“

„Какво, по дяволите, чакат?“ — чудеше се Джанвърт. Спомни си, че Перюджи бе споменавал нещо за „мълчаливите жени“. С някакво странно обяснение, че изучавали труден акцент. Тази стара кучка, обаче, не приличаше на актриса. Очите й бяха ярки и проницателни, в позата й се долавяше неизчерпаемо търпение.

„Дойде време да рискувам“ — помисли си Хелстрьом.

И той пръв наруши тишината.

— Мисис Найлес, ще бъдете ли така добра, да ни сервирате две порции — само за мен и за Фанси. Мистър Джанвърт няма да обядва. — Същевременно, прикривайки движенията си сякаш се почесваше по ухото, Хелстрьом даде знак на жената да сервира. Думите не значеха нищо за мисис Найлес, която всъщност беше един безплоден работник, специално обучен да изпълнява само тази задача. Тя проследи сигналите на ръката, кимна и се скри обратно в кухнята.

Едва сега Джанвърт подуши апетитната миризма, която идваше откъм кухнята, и се зачуди, дали не беше постъпил твърде глупаво. Щяха ли да посмеят тези хора да го отровят тук? Вярно, изглеждаха толкова странни, но все пак… не, не беше изключено да опитат. Положението изглеждаше доста объркано. Хелстрьом сигурно е знаел за смъртта на Перюджи. Кой друг би могъл да нареди екзекуцията? Но тогава, кого са очаквали тук за обяд? Ако наистина са знаели за смъртта на Перюджи, тогава целият този маскарад е само една предпазна мярка. И в такъв случай, храната, която са приготвили е безопасна. Боже, как само миришеше от кухнята! А и Джанвърт обожаваше печено свинско.

Хелстрьом зяпаше разсеяно през прозореца, сякаш мислите му бяха далеч.