— Хайде стига, стига! — намеси се Хелстрьом. — Направо прекалихте! — Той погледна многозначително Салдо. — Това, което искам от теб, Салдо е да се свържеш с помощник-шериф Крафт. Ако това, което мистър Джанвърт твърди, е вярно, не разбирам защо още не е пристигнал тук. Погрижи се да се свържеш с него и го попитай…
— Крафт е твърде зает да разговаря по телефона от участъка — прекъсна го Джанвърт. — Вашата марионетка сега е заета, ясно ли е? Така че, няма кой да дойде тук и да ви спаси и въобще да попречи по какъвто и да било начин, преди да дойдат хората от ФБР.
Хелстрьом не пропусна да забележи напрежението в усмивката на Джанвърт и веднага осъзна, че Външният действаше по предварително разработен план. Зачуди се, дали наистина е в състояние да повика хора от полицията. А може би само се опитваше да провокира някакъв инцидент, който да му даде повод да потърси помощ отвън? Имаше толкова много неща, за които трябваше да се погрижат преди тук да се появи полицията на Външните. Дали Джанвърт щеше да му попречи, ако реши да напусне столовата?
— Салдо, — каза Хелстрьом, — не бива да забравяме, въпреки всичко, че имаме снимачен план, който трябва да спазваме на всяка цена. Едно забавяне може да ни струва твърде скъпо. — Хелстрьом даде знак на Салдо да ги остави и да се подготви за затваряне на Кошера във връзка с предстоящото разследване. — Захващай се за работа, а аз ще изчакам тук, заедно с мистър…
— Никой няма да излиза! — кресна Джанвърт. Той направи още крачка назад, без да вади ръката си от джоба. За какви се мислеха тези негодници? — Става дума за разследване на убийство! Ако смятате, че ще ви позволя да прикриете…
— Първо трябва да го докажете, ако въобще има нещо за доказване — прекъсна го Хелстрьом и отново подкани Салдо да тръгва. — Лично аз съм уверен в едно — снощи Фанси не е напускала чифлика. А междувременно, мистър Салдо има неотложни задачи, свързани със заснемането на поредния филм. В този филм сме вложили неколкостотин милиона долара и в Холивуд го чакат с нетърпение. Мистър Салдо едва е успял да се измъкне, за да ви посрещне и да ви доведе…
— Тъкмо се разхождах в кратката обедна почивка — добави услужливо Салдо. Той погледна часовника си. — Божичко! Наистина закъснявам! Ед ще ме разпъне на стената! — Той се завъртя и закрачи чевръсто към изхода.
— Я почакай малко, ей! — извика Джанвърт.
Салдо не му обърна внимание. Хелстрьом беше дал изрична команда с езика на знаците да излезе от залата и той не възнамеряваше да я нарушава. Джанвърт очевидно беше въоръжен, но се налагаше да рискуват. Ще стреля ли? Салдо почувства, как мускулите на гърба му се стягат, но въпреки това не забави крачка. Кошерът го изискваше от него.
— Казвам ти да спреш, иначе…! — изкрещя Джанвърт. Той отстъпи няколко крачки назад, опитвайки се да проследи отдалечаващия се гръб на Салдо, без да изпуска от очи другите двама. Салдо отвори вратата! Ръката на Джанвърт, стиснала в джоба дръжката на пистолета, беше хлъзгава от пот. Ще посмее ли да стреля? Салдо излезе!
Вратата се затвори.
— Мистър Джанвърт — каза Хелстрьом.
Джанвърт се обърна и го изгледа. Тези копелета!
— Мистър Джанвърт, — повтори Хелстрьом с успокояващ глас, — въпреки всичко, моля ви, не усложнявайте допълнително ситуацията. Очаквахме мистър Перюджи за обяд и смятам, че ще е твърде жалко, ако не се възползваме от приготвената храна. Уверен съм, че настроението и на двама ни ще се подобри, ако сега…
— Нима вярвате, че бих хапнал нещо тук? — попита Джанвърт. Толкова ли наивен беше този Хелстрьом?
Хелстрьом сви рамене.
— Както разбирам, вие настоявате да изчакаме представителите на закона тук, и държите двамата с Фанси да не напускаме помещението. Предлагам ви разумен начин да прекараме периода на чакане. Уверен съм, че ще открием съвсем прости отговори на вълнуващите ви въпроси и ви съветвам…
— Че как иначе! — озъби се Джанвърт. — Нали и мен харесвате!
— Не, мистър Джанвърт. Никак не сте ми приятен. Не се съмнявам, че и Фанси споделя впечатленията ми. Загрижен съм единствено за…
— Я стига с тия преструвки за загриженост!
Джанвърт буквално кипеше от гняв и възмущение. Не биваше да позволи на оня другия да се измъква. Трябваше да го простреля в крака.
— Щом се безпокоите от храната ни, мистър Джанвърт, — предложи Мимека, — позволете ми да я опитам преди вас. — Тя погледна разтревожено към Хелстрьом. Нилс бе споменал, че разчита гостът да приеме храната им. Този посетител беше неканен, дали и за него важеше това предположение?
— Ще я опитате преди… — Джанвърт поклати учудено глава. Тези хора наистина бяха побъркани. Как можеха да се преструват на толкова невинни, когато той знаеше, че ги държи в ръцете си?
Мимека все още чакаше някакъв знак от Хелстрьом.