Кошерът на Хелстрьом

Хелстрьом се усмихна замислено. Момчетата ги биваше, а и бързо се учеха. Достатъчно бе само да им бъдат посочени подходящи примери. „Във възрастта се крие хармонията“ — казваше неведнъж неговата майка-първосъздателка. Младостта, според нея, беше рисков фактор, който винаги трябваше да се взема пред вид.

17

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Сред милиардите живи същества на планетата само човекът осъзнава своето съществуване. Той се измъчва от безброй въпроси, защото за разлика от насекомите, е неспособен да приеме, че единственият смисъл на живота е самият живот.“

Още от самото начало тази задача не се понрави на Тимиена Гринели. Не я тревожеше мисълта че ще работи с Карлос (и друг път бяха действали заедно), а по-скоро я притесняваше това, как ще прекарват свободното време. Като млад, Карлос се бе радвал на забележителна привлекателност и с годините не бе изгубил убеждението, че умее да се харесва на нежния пол.

С други думи, Тимиена не си правеше никакви илюзии, че времето извън работата ще се превърне в игра на криеница. Гринели не се мислеше за олицетворение на фаталната жена, но от опит знаеше, че притежава известен магнетизъм. Имаше издължено лице, което щеше да е грозновато, ако не го озаряваше личността, криеща се зад него. Тази личност осъществяваше контакт с външния свят с помощта на чифт кристално чисти зелени очи. Тялото й беше стройно, имаше светла кожа, от която се излъчваше женственост и чувственост, способни да запленят немалко мъже, включително и Карлос. Косата й беше тъмнокестенява и Тимиена предпочиташе да я прибира с шапка или барета.

Тимиена беше фамилно име със славянски произход и означаваше „потайна“. Името напълно й подхождаше. Винаги предпочиташе да е в сянка.

С решението си да изпрати екип от двама души, Меривейл неволно бе издал, че мисията крие опасност. Никак не й се понрави и онова, което прочете в папката и документите по случая Хелстрьом. Твърде много сведения произхождаха от втора или трета ръка. Повечето имаха полу-официален характер. От тях направо лъхаше на аматьорство. А в тяхната работа аматьорството беше престъпен грях.

„Но защо само двама? — беше възразила тя. — А местната полиция? Не можем ли да пуснем съобщение за изчезнал в района…“

„Шефа не иска и да чуе за това“ — прекъсна я Меривейл.

„Така ли каза?“

Лицето на Меривейл потъмня от яд. Знаеше, че го обвиняват в персонализация на заповедите на началството.

„Беше пределно ясен по въпроса! Трябва да се пипа крайно предпазливо.“

„Не виждам какво пречи ако поискаме официално издирване. Портър е посетил района. А след това е изчезнал. Ако може да се вярва на някои от сведенията, и други хора са изчезвали в този район. Ето например, онова семейство с двете деца…“

„За всеки един от предишните случаи е било намерено логично обяснение, Тимиена — прекъсна я Меривейл. — За съжаление, логиката и действителността рядко съвпадат. Ние се интересуваме само от последното и ще приложим максимални усилия за да се доберем до истината.“

„Никак не ми харесват тези логични обяснения — заяви Тимиена. — Пет пари не давам за измислиците на местните тъпанари.“

„Говоря за нашите източници на информация“ — поправи я Меривейл.

„С други думи, ще трябва да си заложим животите на карта отново — заключи тя. — Какво мисли Карлос?“

„Защо не го попиташ сама? Насрочил съм кратко съвещание в 11 часа. Джанвърт и Кар също ще присъстват.“

„И те ли участват?“

„Те са на резервната скамейка.“

„И това не ми харесва. Къде е Карлос?“

„В архивите, доколкото ми е известно. Имаш един час, за да се запознаеш със случая.“

„Merde1!“ — промърмори тя и изхвърча навън.

Но и Карлос не можа да й бъде от особена полза. За него случаят беше „рутинен“. Всъщност, Карлос винаги се отнасяше така към работата — сякаш е чиновник в учреждение и трябва да отхвърли досадна задача. Прочиташ материала и изучаваш всички карти. Нищо чудно, че вече се ровеше из в архивите. Дори умът му беше на архивар.

Полетът до Орегон и пътуването с фургона напълно оправдаха очакванията й. Карлос не пропускаше нито една възможност да пусне ръка. Тимиена се принуди накрая да излъже, че е прихванала някаква заразна венерическа болест по време на предишната си задача. Карлос естествено не й повярва и тогава тя му заяви хладнокръвно, че ако не престане, ще го застреля. За по-голяма тежест извади от кобура малкия белгийски пистолет, с който никога не се разделяше. Нещо в поведението й му внуши, че не се шегува. Но настроението и на двамата се развали.