Кошерът на Хелстрьом

— Аз също смятах така и другите се съгласиха с мен. Стигнахме до извода, че е поела право на север, използвайки фургона за прикритие. Придвижвала се е съвсем бавно за да избегне всякаква възможност да бъде открита. Поела е преди мръкване, а нашата група пристигна в района по тъмно. От тук нататък следват две възможности — или е продължила да се отдалечава или следи действията ни в района, като мени позицията си.

— А ти какво мислиш?

— Малко се съмнявам в последното — отвърна Стария Харви.

— Защо?

— Едва ли би тръгнала право към нас.

— Но защо?

— На няколко пъти я удряхме с нискочестотно излъчване. През целия следобед подсилвахме подсъзнателната й тревога, така че, съмнявам се да е тръгнала в наша посока.

— Но откъде знаеш с какви резерви от кураж разполага?

— Не и тя, Нилс. Наблюдавах я.

— Значи, Харви, не е твоя тип.

— Шегувай се колкото искаш. Държах я под око целия следобед.

— Това ли е крайната ти оценка?

— Да.

— Защо не опита да защитиш становището си пред останалите?

— Опитах.

— Ако зависеше от теб, какви действия би предприел?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Искам, инак нямаше да питам.

— Първо, смятам, че се е прокраднала на североизток, към стадата, които пасат там. Имам чувството, че разбира от домашни животни. Имаше нещо в нея… — той облиза устни. — Та ако познава животните, би могла да се движи сред тях без да вдига излишен шум. Те са прикрили мириса й, с други думи — стадото е най-доброто й убежище за момента.

— И никой от останалите не се съгласи с теб?

— Другите твърдят, че стадото е полудиво и кравите биха реагирали при появата й. Наблюдавали сме го при други случаи.

— Ти какво им отвърна?

— Че кравите най-често реагират, когато подушат, че човекът е изплашен. Знаем го добре. Ние самите разчитаме на това. Ами ако жената не се е бояла от тях и се е придвижвала предпазливо? Смятам, че не бива да си затваряме очите пред подобна възможност.

— Но останалите не искат да тършуваме сред стадото?

— Опасяват се от възможни усложнения, когато групата се появи в района. Не е изключено някои от работниците да изгубят контрол и да избият кравите. В такъв случай ще си имаме неприятности — както последния път, когато се случи това.

— Все още не си ми казал, как би постъпил ти самият.

— Бих изпратил някой от нашата среда. Имаме богат опит в общуването с Външните. А и можем да се владеем по-добре от работниците.

Хелстрьом кимна и изрази гласно мислите си.

— Ако тя е все още в долината и ни наблюдава, няма никакъв шанс да ни се изплъзне. Но ако е слязла при стадото…

— Виждам, че си на същото мнение — кимна Стария Харви.

— Най-странното е, че другите не го разбират — рече Хелстрьом. — Ще поведеш ли групата по издирване, Харви?

— Съгласен. Гледам, че не го наричаш нощно помитане.

— Искам само да излезеш отвън и да ми донесеш едно единствено нещо.

— Жива?

— Ако е възможно. От другия не можахме да научим много.

— Разбрах го вече. Бях долу, когато започнаха да го разпитват, но нали знаеш, че тези неща са ми неприятни. Май съм живял прекалено дълго Отвън.

— И аз реагирах по същия начин — рече Хелстрьом. — В подобни случаи младите работници, които не знаят какво значи пощада, се справят значително по-добре.

— Все пак бих предпочел някоя друга възможност — въздъхна Стария Харви. — Най-добре ще е да се захвана с… издирването.

— Подбери си хора и тръгвай.

Хелстрьом проследи с поглед стареца, а след това се замисли за безсмислената, дори перверзна склонност към насилието, която съществуваше у младите. Нямаше никакво съмнение, че по-старите членове на Кошера бяха естествена противотежест на подобни явления. Стария Харви, например, винаги знаеше как най-добре да постъпи. За разлика от него, по-младите му помощници се бяха възпротивили категорично на предложението да излязат навън в нощта и в прибързаността си бяха допуснали грешка.

Няколко от по-младите помощници и работници-пазачи бяха станали свидетели на разговора му със Стария Харви. Те първи се втурнаха, макар и засрамени, предлагайки да се включат в предстоящото издирване.

След като подбра хората си, Стария Харви ги инструктира. Обърна специално внимание върху факта, че Салдо ще бъде негов заместник. Изборът беше съвсем подходящ. Салдо се отнасяше почтително към своя стар учител и толкова по-странно бе, че не беше го подкрепил в спора с младите работници. Но в хода на инструктажа Салдо побърза да изясни позицията си.

— Знаех, че е прав, — заяви той, — но никой от вас нямаше да ми повярва.

С други думи, Салдо смяташе, че дори ако застане открито зад своя учител, останалите ще игнорират мнението на двамата. Верен на учителските си принципи, Стария Харви не пропусна тази възможност да укори Салдо.

— Щом си мислел така, трябваше да изтъкнеш твоите аргументи, а не моите.

След края на инструктажа групата побърза да напусне стаята.