Коледа

Там, където яздехме в момента, тази равнина бе обрасла с висока трева и точно тя стана причина още отдалеч ясно да забележим една диря, която, идвайки отдясно, не след дълго щеше да се слее с нашите следи под остър ъгъл. Щом стигнахме до нея, ние спряхме, за да я разгледаме. За да докаже, че не ни е съвсем безполезен като спътник, Рост се обади:

— Не са били диви животни. Милорди, с ваше позволение ще ви кажа какво ми нашепва един вътрешен глас — тук са яздили хора! Ясно си личи по отпечатъците от конски копита.

— Добре! Колко са били ездачите? — попитах го усмихнато.

— Колко ли? Да се разбере това, би било цяло изкуство, което не владея.

— Вярвам ви. Почакайте само минута-две и моят приятел ще ви осведоми как стоят нещата!

Винету беше слязъл от коня, за да преброи ездачите. Ето че отново се метна на седлото и по своя лаконичен начин каза:

— Петима бледолики… Уф!

Кратката пауза пред възклицанието „Уф!“ ме накара да предположа, че дирята му даваше някакъв сериозен повод за размисъл. Но тъй като той продължи да язди, без да добави каквото и да било, аз си замълчах, ала оттук нататък започнах да оглеждам отпечатъците по-внимателно, отколкото бих постъпил иначе.

Ние поехме по дирята, първо, защото нататък съвпадаше с нашата посока, и второ, защото в Дивия запад човек не бива да се отнася с безразличие към нито една следа. Съвсем не е изключено тя да е оставена от хора с враждебни намерения. След известно време стана ясно, че двама от петимата ездачи бяха спирали и слизали от седлата. Отпечатъците от краката им не се отдалечаваха от дирята. Просто я бяха следвали. После забелязах друг отпечатък, който не произхождаше от стъпало. Когато спрях за малко коня си, за да поогледам мястото, Рост ме попита:

— Има ли тук нещо по-особено, мистър Шетърхенд?

— Да, и то нещо много важно.

— Какво е то?

— Двама от тези петима ездачи внимателно са разглеждали дирята, оставена от другите трима, при което единият от тях е коленичил на земята.

— Защо? Не виждам никаква причина. Ако са искали да узнаят нещо, е трябвало само да попитат другите.

— Не са могли.

— Защо?

— Защото не са били заедно.

— Какво? Как? Петимата не са яздили заедно?

— Не.

Мълчаливият Винету ми хвърли одобрителен поглед, за да ми подскаже без излишни думи, че вече правилно съм се досетил защо тази диря му се бе видяла подозрителна. Рост продължи с въпросите си:

— Милорд, откъде можете да го знаете с такава сигурност? Вярно, аз съм в състояние да различа трапецовидния мускул от ромбовидния, ала в този случай съм безпомощен.

— Нужно е само човек да поразмисли и гатанката вече е решена. Именно защото, ако са искали да научат нещо, двамата е трябвало само да попитат другите трима, на тях не им е било необходимо да слизат от седлата и да оглеждат следите. А фактът, че въпреки това са го направили, е едно доказателство, че не са били заедно с тях, а са яздили по петите им. Я погледнете дирята по-внимателно! Например ей тук, отляво, тревата, кажи-речи, вече се е изправила, докато отдясно все още лежи стъпкана на земята. Следователно първите отпечатъци са по-стари от вторите. По моя преценка тези вляво са направени преди пет часа, докато десните са само от преди три часа. Според тези данни двамата конници са минали оттук два часа по-късно от тримата.

— След като ми обърнахте внимание на тези неща, сега и аз съм в състояние да забележа същата разлика в тревата. Ще запомня този признак, за да мога при подобни случаи и аз да определя колко е стара дадена следа.

Не успях да сдържа усмивката си. Той я забеляза и попита:

— Вие се смеете, милорд? Защо?

— Защото определянето на времето, когато е оставена една диря, съвсем не е толкова проста работа, мистър Рост.

— Не е ли? Хмм! Та нали е нужно само да погледнеш тревата?

— Pshaw! Ако ставаше въпрос единствено за състоянието на стръкчетата, тогава наистина щеше да е много лесно, обаче в подобни случаи трябва да се имат предвид и редица други обстоятелства.

— Какви?

— Преди всичко атмосферните условия. Валяло ли е, или е греело слънце? Откъде е духал вятърът? Силен ли е бил, или слаб? Сух или влажен? Освен това трябва да се знае за какъв сорт трева става дума, дали се изправя лесно, или трудно, за което голямо влияние оказват дължината й, дебелината на стръкчетата, възрастта им, тоест, доколко тревата е еластична или чуплива.

— Престанете, милорд! Та това са цял куп неща, които човек би трябвало да има предвид!

— О, това далеч не е всичко!

— Какво има още?