Коледа

Уели и Хилър не получиха нищо. Навярно бяха разочаровани, но не го издаваха. Ето че дойде ред да дам на Уели двете депозитни разписки, като му обясних как съм се добрал до тях и че това са парите, получени от продажбата на златото, откраднато от него и от Уотър. Благодарностите му нямаха край. После Райтер получи своята полица, както и писменото признание за извършеното убийство. Разказах му как двата документа са попаднали в ръцете ни. След това му обясних, че не той, а Шепард е убиецът на финел. Проповедникът е бил застанал зад него и двамата са стреляли едновременно, само че престъпникът се е прицелил във финел. Със заплахата да го издаде Шепард го държал изцяло във властта си. Добавих още, че всичко съм узнал от личното признание на умиращия убиец.

— Тази вест ми е по-ценна от каквото и да било друго! — възкликна Райтер. — Хвала и слава на Бога! Вече ще мога най-после да спя спокойно без угризения на съвестта, защото на нея не й тежи човешки живот. Това дава нови сили и увереност. Отсега нататък ще стана съвсем друг човек. И на такива благодетели искахме да правим засада, за да им отнемем нещо, което изобщо не е наше, а тяхно!

— Поведението ви изобщо не ни учуди — подметнах аз, — понеже от много други случаи познаваме пагубното въздействие на треската за злато. Човекът няма по-върли врагове от собствените си страсти. Сигурно сега и мистър Хилър ще го признае, особено ако му докажа, че с нелюбезното си държание към мен навреди най-много на самия себе си. И за него имам един подарък. Ето, мистър Хилър, вземи!

Подадох му кожата с индианското писмо, изпратено от Якон-пи Топа до жена му. Ловецът го отвори, учуденият му поглед зашари между мен и писмото и накрая той каза:

— Но това е подписаното от мен писмо на вожда! Откъде го имаш, мистър Шетърхенд? Само моята жена е могла да ти го даде, а ми се струва, че изобщо не си я виждал!

— Никога не съм го твърдял, а ти сам си направил такъв извод от факта, че нищо такова не съм споменавал. Поведението ти не бе съвсем подходящо, за да ни накара да станем по-разговорливи и да споделим всичко с теб. Никой не беше успял да разчете това писмо и едва след като жена ти ми го показа, можа да разбере за какво ставаше въпрос. Имахме намерение да предприемем съвсем други неща, но и тя, и синът й толкова настойчиво ни помолиха да ти помогнем, че ние се отказахме от плановете си и побързахме незабавно да тръгнем на запад, за да се опитаме да те освободим. Ние, което ще рече Винету, Рост и аз, не препуснахме право към кикатсите, понеже узнахме, че те са предприели боен поход срещу шошоните. Но пътем се натъкнахме на тях и не само успяхме да издействаме от Яконпи Топа освобождаването ти, но получихме и обещанието му да ти върне цялата собственост. Обстоятелството, че междувременно беше избягал от плен, едва ли може да омаловажи нашия успех и положените усилия. А когато по-късно те срещнах, твоето поведение просто ми затвори устата. Ако не се беше нахвърлил толкова рязко и грубо върху вярата ми, сигурно още тогава щях да те зарадвам безкрайно много. Жена ти ми повери още едно писмо и един вестник за теб и ето че сега ти ги предавам като коледен подарък от твоите близки, а също и като едно ново доказателство, че Божията доброта се смилява дори над отстъпилите от вярата си. Прочети ги!

Дадох му вестника и писмото на жена му, които тя ми беше донесла в странноприемницата. Той ги прочете. Когато свърши, ги пусна на земята, закри лицето си с ръце и зарида. Измина доста време, докато най-сетне се успокои и отново вдигна глава. После подаде и двете си ръце на Винету и на мен и каза: