Кобра

Десантът беше истински провал. Реагирайки далеч по-бързо отколкото се предполагаше, окупационните подразделения на трофтите пресрещнаха групата на Джони в покрайнините на града, към който ги поведе Дойч. Кобрите успяха да се измъкнат от обкръжението без никакви загуби… но в хода на разгорялата се битка загинаха трима цивилни, попаднали в неподходящия момент на неподходящото място. Много дни по-късно лицата им продължаваха да спохождат сънищата на Джони и едва след като членовете на групата започнаха да работят под прикритието на новите си легенди и да подготвят първите набези срещу трофтите, той си даде сметка колко прав е бил Мендро.

Беше дошло време за събиране на войнишки спомени.

ИНТЕРЛЮДИЯ

Точно от другата страна на Асгард — ако учебният комплекс Фрейр се приемеше за ориентир, — отдалечен както в пространството, така и във философски смисъл от този център на военната мощ, лежеше един малък град, известен просто като Купол. Неведнъж през последните няколко столетия бяха правени опити да му се даде някое по-елегантно име, но те оставаха без резултат, също като опитите да се преименува Земята. Градът — куполът, който оформяше неговия небосвод — беше залегнал в представите на гражданите на Доминиона също толкова здраво, колкото и собствените им имена… защото именно оттук Централният комитет изпращаше своите заповеди, разпоредби и нареждания, които оказваха огромно влияние върху живота на всеки отделен човек. Само на това място можеха да се отменят решенията на градоначалници, губернатори и генерали, ако някой пострадал от своеволията им събереше кураж да се оплаче.

В действителност, всичко това граничеше с легендата и работещите под сянката на купола го знаеха добре. Незначителните местни проблеми по принцип оставаха в приоритета на регионалните структури за управление и рядко излизаха извън тези рамки. Почти изключено беше обаче, Комитетът да разглежда някой въпрос, който не би имал значение за милиардите жители на Доминиона.

Но и това можеше да се случи.

Кабинетът на комисар Саркис Х’орм беше почти толкова просторен, колкото и на останалите близо тридесетина най-могъщи управници на Доминиона. Мек плюшен килим, изработени от рядко и скъпо дърво мебели и огромно бюро, украсено с множество произведения на изкуството от най-различни светове — с други думи, тук ухаеше на лукс и покой. Зад една от страничните врати бе разположен неговият осемстаен апартамент, както и миниатюрната хайку-градина, в която обичаше да се отдава на размишления или да обсъжда тревожни проблеми. Повечето от останалите комисари предпочитаха през свободните дни да се връщат в именията си във вътрешността на страната, но Х’орм не беше сред тях. Човек съвестен, решителен, всецяло отдаден на работата си, той често оставаше в кабинета до среднощ… и на неговата възраст постоянното напрежение започваше да се проявява.

Както и сега, помисли си Ванис Д’арл, който оглеждаше с критичен поглед Х’орм, докато комисарят четеше доклада, който му бе приготвил. Скоро — може би по-скоро, отколкото някой от двама им очакваше — Х’орм можеше да прекали с привързаността си към работата до такава степен, че да изгуби способността си да се справя с нея — било поради тежко заболяване или преждевременна смърт — и тогава неговото място в Комитета щеше да бъде заето от Д’арл. Този пост несъмнено олицетворяваше най-големия възможен успех за един гражданин на Доминиона, но носеше със себе си и немалко неприятности. Вече деветнадесет години Д’арл работеше редом с Х’орм — поне осем от тях като негов главен помощник и заместник и едно от нещата, които научи тук, беше, че управлението на Доминиона изисква безкрайно търпение и безкрайна мъдрост. Нито веднъж не се бе замислил над въпроса дали и някой друг, освен тях двамата, не притежава подобни качества — просто, защото от малък го бяха откърмили с философията на превъзходството. Подобно на него, Х’орм също беше роден и отгледан на Асгард, споделяше възгледите му и двамата с Д’арл знаеха колко усилия са необходими, за да бъдат подготвени хора като тях.

Той извика последната страница върху монитора, приключи с четенето и въпросително вдигна вежди към Д’арл.

— Тридесет процента. След всички предварителни тестове, след толкова положени усилия за „Проекта кобра“, близо тридесет процента от обучаващите се са преценени като напълно неподходящи. И забелязахте ли главната причина за несъответствието?

Д’арл кимна.

— Неспособност да се работи в тясно сътрудничество с цивилното население. Доста обобщаващо определение, но дори с него не можах да намаля процента повече, отколкото е сега. Ще опитам пак.

— Не разбираш ли до какъв извод води това? Или сте пропуснали нещо важно при предварителните тестове, или пък се е случило нещо много съществено след тези тестове и преди завършващия етап. От което се налага изводът, че в момента изпращаме напълно оборудвани и въоръжени кобри на планети като Силвърн или Адирондак, без да сме запознати с природата на тези промени. Ако питаш мен, това е изключително опасна политика.