Керванът на робите

В дясно от тях, тоест на запад, се простираше обширна открита равнина. Наляво, в края на гората, лагеруваха към четирийсет души, една пъстра смесица от всички цветове на кожата, облечени в какви ли не дрехи. Близо до тях бяха пушките им, подредени в пирамида. В права посока и надясно от двамата притаили се съгледвачи, пасяха много говеда заедно с няколко коня и камили. Под короните на първите дървета лежаха отрупани различни стоки. Около десетина души се намираха при пасящите животни, за да поддържат порядъка и да им пречат да хукнат из равнината. Ако Шварц бе оставил камилата си да направи само още две-три крачки, тези хора сигурно щяха да го забележат.

— Знаеш ли какви са тия? — попита той своя другар.

— Да — кимна му ловецът.

— Е?

— Оставеният в серибата гарнизон, който я е подпалил и ограбил.

— И аз предполагам така. Но само не мога да проумея как са дръзнали да се установят тук. Изобщо не разбирам защо са тръгнали в същата посока като Абд ал Мот. Така те непременно ще му паднат в ръцете.

— Или той в техните! — подхвърли арабинът и направи движение, сякаш забиваше нож.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм сигурен дали догадките ми са верни. От джурите научих, че подчинените на Абд ал Мот не го обичат особено, защото е жесток и несправедлив човек. Несъмнено по тази причина гарнизонът му е изменил. Но освен тези петдесет души сигурно има и мнозина други, които мислят също като тях и също така желаят да се освободят от него, още повече ако получат и някаква друга изгода. Старият фелдфебел, предводителят на бунтовниците, ще разчита и на тези свои съмишленици. Какво ли мисли да прави с похитеното имущество и с петдесетте войници? Той може да ги използва както трябва само в случай че основе нова сериба и аз предполагам, че действително има такива намерения. За лов на роби петдесетина души са твърде недостатъчни, следователно му се налага да се огледа и за други хора. И откъде ще ги вземе, къде другаде може да ги намери по-лесно освен измежду досегашните си другари?

— Може би наистина си прав — съгласи се Шварц.

— Само по този начин — продължи ловецът, — е възможно да се обясни защо фелдфебелът е тръгнал по следите на Абд ал Мот. Решил е да изчака завръщането на другарите си и да ги накара да преминат на негова страна. Сигурно повечето от тях ще го последват, защото естествено той ще им предложи по-високо възнаграждение, отколкото са получавали досега.

— А какво ще стане с Абд ал Мот?

— Вероятно ще го убият и ще си присвоят цялото му имущество. Разбира се, при тези предположения аз приемам, че нападението над Омбула ще излезе успешно.

— Ужасно е само да си помислиш какви порядки води след себе си търговията с роби. Човек се превръща в чудовище!

— И аз стигнах до този извод. И тъй, убеден съм, че тези хора чакат тук Абд ал Мот, за да го убият. Но в случай че това им се удаде, наказанието им незабавно ще ги последва по петите.

— Какво искаш да кажеш?

— Не забравяй Абу ал Мот, който след два дни смята да пристигне в серибата си заедно с над триста нухри! Той ще завари само овъглените й останки и от джурите ще научи за случилото се. Какво ще предприеме след това?

— Ще се втурне да преследва бунтовниците.

— Естествено. Ще ги завари тук, където ги видяхме и ние, и всичките ще ги изколи. Ето как лешоядите ще се разкъсат един друг, за което трябва само да благодарим на Аллах. Но за нас никак не е приятно, че тези хора са се разположили на лагер точно тук. Разбира се, не бива да им се мяркаме пред очите и сме принудени да поемем по заобиколен път, който ще ни отнеме много време.

— За съжаление е така. Върху нашите камили можем да бъдем забелязани отдалеч, още повече че днес въздухът е изключително чист. Принудени сме да се върнем доста назад и после далеч оттук, през откритата равнина, да опишем дъга. Преди отново да се натъкнем на дирята, оставена от Абд ал Мот, ще изминат три или четири часа.

— Не по-малко. Но нямаме друг изход. Да тръгваме, за да загубим колкото е възможно по-малко време.

Те пак възседнаха камилите и се върнаха обратно, колкото им се струваше необходимо, а после насочиха животните на запад, за да свърнат по-късно на юг. Така двамата се озоваха в откритата равнина, откъдето гората, край която се намираше бивакът на фелдфебела, се виждаше само като дълга тъмна черта. Шварц погледна натам през бинокъла си и успя да различи пасящите животни и хората при тях. С невъоръжено око той не би забелязал нищо и затова бяха сигурни, че ловците на роби не могат да ги видят от лагера си.

По-късно двамата ездачи трябваше да променят посоката си и отново се насочиха на изток, за да се върнат при изоставената диря. Когато стигнаха до нея, от момента в който видяха пред себе си лагера на фелдфебела, бяха изминали вече четири часа и половина и тъй като се намираха най-много на четиридесет или петдесет минути път от другата страна на бивака, излизаше, че са изгубили почти цели четири часа.