Избраниците

Имаше двайсет и пет скелета. Млади жени, деца, младежи около двайсетте и един мъж в по-напреднала възраст. В приложенията на статията се описваха подробно състоянието, в което бяха намерени останките, методите за определяне на възрастта, преобладаващата храна в менюто на погребаните и климатичните условия, при които са живели. Авторите изтъкваха, че скелетите били подредени по сложен начин, непознат за никой друг европейски масов гроб от този период. Бяха приложили схеми, от които ставаше ясно, че древни те са имали някакви примитивни познания по астрономия и са следели зимните и летните слънцестоения. Твърдяха, че това доказвало една тяхна предишна хипотеза: че точно в този район на Германия е съществувала социална организация, наречена от тях Мител-Бакстърова родова община (по имената на самите автори), ограничена във времето и пространството култура със съмнително значение за науката и пренебрежимо слабо влияние върху развитието на човешката цивилизация.

Мъжът прочете внимателно статията, сетне се задълбочи в приложенията. След като прочете за скелетите на другите мъртъвци, като кимаше от време на време на добре обоснованите заключения, той премина към описанието на по-възрастния мъж, намерен в гроба. Положението на скелета — точно в средата на гроба — показваше, че е погребан пръв, и авторите твърдяха, че е бил някаква важна личност в селото. Предполагаха също, че е роден в друга част на страната, защото двойното вдлъбване във вътрешността на очните му кухини (известно като крибра орбиталия) показваше недостиг на желязо в храната през по-голямата част от живота му. Количеството на желязото в растителността се определя от вида на почвата. Оловото също влияе върху усвояването му. Тези особености се отразяват и върху хората, обитаващи даден район. След измерване съдържанието на стронций и олово в костите му бе установено, че е живял в друг район, на повече от триста километра от мястото на погребението. Освен това една стара травма на черепа свидетелстваше за удар по главата, който не е бил фатален за живота — костната тъкан бе заздравяла много преди смъртта на мъжа. Авторите смятаха, че травмата е получена при борба за надмощие, и твърдяха, че това било доказателство за енергичен и плодотворен живот. Дори си позволяваха да спекулират, че е възможно точно този човек да е пренесъл Мител-Бакстъровата култура в нецивилизован преди това район.

Мъжът прочете този абзац още веднъж, сетне затвори статията на скута си. Беше изключително доволен. Това погребение бе много по-добре запазено и много по-старо дори от седемте древни гроба от равнината Наска край Кахуачи, при които в устата на всеки скелет бе открито по едно фосилизирано изпражнение. Изпитваше жал към Мител и Бакстър, макар че се съмняваше пълната глупост на умозаключенията им някога да излезе на бял свят. Статията вероятно дори щеше да им помогне да затвърдят позициите си в затънтения университет в Средния запад, където работеха. Сигурно можеше да се свърже с тях и да им отвори очите. Съмняваше се обаче да му повярват, макар че истината беше очевидна. Когато се стигнеше до тълкуване на факти въз основа на предишните им предположения, археолозите бяха най-плачевният случай сред учените. Независимо дали се осланяха на усета си като Ханкок и Бейгънт, или бяха пътешественици като Клаус Мител и Джордж Бакстър, всички те виждаха онова, което искаха да видят. Традиционалистите съзираха само религиозни ритуали, привържениците на теорията за Новата ера си представяха единствено извънземни космически кораби — колкото и абсурдни да бяха предположенията им. От време на време изводите им се оказваха правилни, но те никога не разбираха кога — защото за себе си бяха винаги прави. Човек можеше да се досети за истината само ако разгледа непредубедено фактите.

Травмата на черепа със сигурност показваше рана на главата, но с много по-голямо значение, отколкото предполагаха Мител и Бакстър — сътресение в ранна детска възраст, което бе събудило една определена част от мозъка, оставаща неактивна при повечето хора. Свидетелството за крибра орбиталия не сочеше само произход от друга географска област. Говореше за дефицит на желязо, а понякога и за анемия, но можеше да има и много по-интересен произход. Това изменение можеше да се получи при излишък на олово в храната. Мъжът знаеше, че това не е никакво „отравяне“, а дар Божи, който, съчетан с други фактори, променя някои неактивни участъци от човешкия геном и им помага да се изявят.

Не грешната интерпретация на фактите от Мител и Бакстър обаче бе най-крещящото в тази статия, а пълната им неспособност да разберат истинската същност на това погребение. Мъжът в средата на гроба не беше умрял пръв. Разбира се, че не. Той бе умрял последен. Когато му е дошло времето и по собствена воля.

В центъра на собственото си творение.

14.

Брокерът се наведе напред, отвори малката си уста и заговори: